Днес направих снежен човек,
прилича на юнак млад,
но коремчето му е голямо,
като че ли е ял шоколад.

За сега няма червени бузи,
но носът му е мой личен труд.
Облякох го в стари блузи
за да не му е студ.

Но страшни сънища ме измъчват
когато дойде нощта.
Страхувам се, слънце ще изгрее
и ще намеря само вода.

Детска мечта за да се сбъдне
не трябва много да тичаш,
да обикаляш и да търсиш,
не трябва да се отричаш.

Там, където една прегръдка
се случва и света вълнува,
там, където е сладко,
мечта – хубава дума се чува.

В прегръдките на мама и татко
и всички знания на света,
шепне небето: събрах.
Детска мечта, обикновена...
Смях и игра без страх.

Със сигурност аз го зная
и от птици други чух,
всичко тихо ни подсказва –
Пролетта е вече тук.

Кокичето бяло цъфна,
лястовичката се върна.
Пролет мила, с любовта си
всички топло ни прегърна!

Виждаш ли, че всяко създание
от слънце вече има нужда,
веднага, щом то изгрее,
всичко с радост се събужда.

И тежката зима, виждаш ли,
бързо куфара стяга,
от златните слънчеви лъчи
иска тя да избяга.

Първото пролетно цвете
напомня на детски сън,
по тази причина и аз съм
готов и вече навън.

На училище ми се ходи още,
свят на нови знания открива,
но след толкова дни и нощи
и то трябва да почива.

Събирам в раницата всичко.
Юни ни прегърна тъй горещо.
До септември, другари мили!
Тогава по-големи ще се срещнем.

А дотогава ще има време,
сбогувам се с усмивка.
Дотогава ще има време
и за четене, и за почивка!

Лятото наближава тихо,
крие се в разцъфнали цветя,
крие се в дългите, слънчеви дни,
в топлата прегръдка на светлостта.

Тичам с книги към училище,
и познайте какво ще се случи –
учителят ни вече даде намек,
учебната година ще приключи!

Отново ще бъде истинско лято,
вече зная следващата станция –
отново с усмивка ще тичам:
на село, на ваканция!