Page 42 - bos_partizani

македонските партизани. Част от войниците, в това число и

поручик Панов, са се съгласили да останат партизани от страх
да не бъдат застреляни. При нощните преходи, подбуждани

от поручик Панов, зачестяват дезертьорствата. Останали

са около 35, които македонците предават на Дукатски. След
беседа с тях за целите на партизанската борба, той решава и

обявява, че ония, които не искат да останат партизани, ще
бъдат освободени. По тоя начин той е искал да тури край на

дезертьорствата. Повярват на неговата честна дума поручик

Панов и 12-15 войници. Те сдават оръжието и амунициите,
прощават се дружески като наборлии с оставащите партизани.

Съпроводени от партизани, те биват изведени до старата

българо-сръбска граница и отправени за Босилеград. По този
начин войнишкия партизански батальон престава да

съществува. Точният брой на войниците, останали партизани,

не е установен. Варира между 18 и 25. Това са обикновени
хора. Между тях има няколко комунисти, но болшинството от

тях не са се занимавали с политика. В краткия контакт с
партизаните и под влияние на своите другари комунисти, при

предоставената им възможност да избират, решават и остават
партизани. По-подробно този случай е описан в моята книга -

спомени “Бях на 16 години”, издадена от издателство

“Народна младеж” 1989 година. В това време при Дукатски са
и българските партизани Борис Георгиев Стоименов, роден в

с.Мошино, Пернишко, Стоян Серафимов Петров, роден в

Горно Тлъмино, Босилеградско и Никола Тодоров Гьоргевски
от село Голямо Малово, Годечко. Тия партизани, заедно

с войнишката група, се явяват второто начало на отряда.

При срещата си Ташев и Дукатски анализират
обстановката и оценяват, че с наличните партизани трябва да

формират Босилеградски отряд. При решаването на този

въпрос те изхождат от задачите, които има да решава отрядът.
От една страна на територията на Цръна река се намира

английската мисия. Трябва да се осигурява нейната охрана, да

се получава, укрива и раздава доставеното оръжие. В

42