Page 76 - bukva_magija

ЗИЗидаш с мълчание

Някой ден, забрави, изтрий паметта

и търси себе си, да намериш, в кича,

след всички лъжи, откажи любовта,

но помни, че някой някъде те обича

и те търси в сутрешните капки роса,

в тишината налива кафе, безвкусно,

нахлуват и мисли, зъзнещи като оса,

плахи думи надничат от сухи устни.

И откраднат миг, от дълбока страст

ала ти, превърна се в мечта далечна,

пепел или жар - какво остава от нас,

убиваш с мълчание, ти, любов вечна.

74