Page 200 - dolna_ljubata
P. 200

рише на братята. Бежанците закарали със себе си и своите 40 ко­

               не. Затова продължили още по на север, спуснали се по долината и
               стигнали до местността, където Църнощичката река се влива в
               Любатската и оттук тръгнали по долината на Любатска река.
               Пристигнали в местността, в която днес е разположена махала
               Клисура, но тогава там нямало жива душа, събрали се под един го­

               лям клен, обраснал с павит, запалили огън, за да се стоплят и да
               изсушат мокрите си дрехи. Договорили се сутринта да продъл­

               жат нагоре по долината на реката, понеже преценили, че и тук не
               са достатъчно сигурни от поробителите, които дълго време ще
               ги търсят. Стигнали до мястото, където Козодолската рекичка
               се влива 6 Любатската река, в днешния център на Д. Любата, и
               това място им харесало. Тук имало къищ и народ, затова и те си
               построили къща, а конете изкарали на паша 6 планина Валози.
               Там заварили власи-овчари, чиито бачии били 6 Юручки рупи. Вла­
               сите не искали да приемат друг добитък на паша в планината, по­
               неже се смятали за господари на просторните пасбища и на изво­
               рите, от които блика много чиста и студена вода. Братята-попо­

                ве обаче не хаели и пуснали конете си да пасат по планината. Но
                власите ги обиколили от всички страни и ги подгонили към една
                висока скала. Конете нямали друг изход, освен да скочат от висо­
               ката скала в каменистото дере под нея, и всичките паднали мър­
               тви 6 Бързачката долина. Братята-попове съдили власите-овча­
               ри в София, където като доказателство показали ушите на коне­

               те. От София тръгнал съдия, за да отсъди на място, и докато се
               изкачил във Валози, взимал по един златен наполеон при всяко ми­
               наване на поточе, рекичка, ручей и извор. Когато видял какво зло­

               деяние са направили власите над невинните добичета, съдията
               произнесъл следната присъда: власите веднага да напуснат пла­

               нината със своите овце и бачии и да се преместят в местността
               Айдучка вода на планина Бесна кобила, а планина Валози да остане
               на седемте братя-попове.
                    Селяните радушно приели доселилите се братя-попове и живе­
               ели с тях като че ли не са другоселци. Те пък им позволили да пол­

               зват Валози като свое пасбище. Мнозина от власите напуснали
               със стадата си планината, но някои останали. Онези овчари, юру-
              ци-власи, които не искали да постъпят според присъдата, селяни­

              те заедно с поповете ги хващали, затваряли ги 6 техните каци за
              сирене и ги търкулвали от скалата, от която паднали конете.
              Нито един не останал жив. Така долнолюбатани се отървали от
              власите и освободили за своя добитък планината, която им оста­

              вили техните предци. Мястото в планината, на което били бачи-
              ите на юруцише, те нарекли Юручки рупи. И днес това място се



            198
   195   196   197   198   199   200   201   202   203   204   205