Page 200 - dolna_ljubata
P. 200
рише на братята. Бежанците закарали със себе си и своите 40 ко
не. Затова продължили още по на север, спуснали се по долината и
стигнали до местността, където Църнощичката река се влива в
Любатската и оттук тръгнали по долината на Любатска река.
Пристигнали в местността, в която днес е разположена махала
Клисура, но тогава там нямало жива душа, събрали се под един го
лям клен, обраснал с павит, запалили огън, за да се стоплят и да
изсушат мокрите си дрехи. Договорили се сутринта да продъл
жат нагоре по долината на реката, понеже преценили, че и тук не
са достатъчно сигурни от поробителите, които дълго време ще
ги търсят. Стигнали до мястото, където Козодолската рекичка
се влива 6 Любатската река, в днешния център на Д. Любата, и
това място им харесало. Тук имало къищ и народ, затова и те си
построили къща, а конете изкарали на паша 6 планина Валози.
Там заварили власи-овчари, чиито бачии били 6 Юручки рупи. Вла
сите не искали да приемат друг добитък на паша в планината, по
неже се смятали за господари на просторните пасбища и на изво
рите, от които блика много чиста и студена вода. Братята-попо
ве обаче не хаели и пуснали конете си да пасат по планината. Но
власите ги обиколили от всички страни и ги подгонили към една
висока скала. Конете нямали друг изход, освен да скочат от висо
ката скала в каменистото дере под нея, и всичките паднали мър
тви 6 Бързачката долина. Братята-попове съдили власите-овча
ри в София, където като доказателство показали ушите на коне
те. От София тръгнал съдия, за да отсъди на място, и докато се
изкачил във Валози, взимал по един златен наполеон при всяко ми
наване на поточе, рекичка, ручей и извор. Когато видял какво зло
деяние са направили власите над невинните добичета, съдията
произнесъл следната присъда: власите веднага да напуснат пла
нината със своите овце и бачии и да се преместят в местността
Айдучка вода на планина Бесна кобила, а планина Валози да остане
на седемте братя-попове.
Селяните радушно приели доселилите се братя-попове и живе
ели с тях като че ли не са другоселци. Те пък им позволили да пол
зват Валози като свое пасбище. Мнозина от власите напуснали
със стадата си планината, но някои останали. Онези овчари, юру-
ци-власи, които не искали да постъпят според присъдата, селяни
те заедно с поповете ги хващали, затваряли ги 6 техните каци за
сирене и ги търкулвали от скалата, от която паднали конете.
Нито един не останал жив. Така долнолюбатани се отървали от
власите и освободили за своя добитък планината, която им оста
вили техните предци. Мястото в планината, на което били бачи-
ите на юруцише, те нарекли Юручки рупи. И днес това място се
198

