Page 227 - dolna_ljubata

троил къща под камъка 6 Село (там, където сега са къщите на
Владимир Васев - Бързачки и Александър Динов). Кой знае защо,
Петко се скарал с местните турци, дошло и до бой. Турците го
хванали и го хвърлили в мътната и бърза Любатска река, която
била пълноводна от пролетното топене на снега. Петко все пак
успял да се спаси, кришом тръгнал нагоре по течението на река­
та, минал Широки дол, подбрал се по Видимски рид и дошъл до мес­
тността Папратлъивица (Папрадинци), която била наречена та­
ка, защото цялата била 6 папрат и лещар. На скрито място си
направил колиба, оженил се за една от дъщерите на Станко Лю-
тицата от Село, която му родила 2 сина - Костадин и Стоимен, и
дъщерите: Злата (омъжила се в с. Горна Ръжана), Пена (за Янко
Иванов от мах. Стругалница), Йованка (в с. Горна Любата), Ка-
тинка (6 с. Горна Лисина) и Цвета (в Рикачево). Когато се оженили
синовете на Петко, махалата се разширила и хората я нарекли
Гарище.
Костадин Петков Милисавов (1865 - 1957) и съпругата му Мла-
денка от мах. Дураци имали син Евстрати и 4 дъщери: Бона, Вена
- омъжена 6 с. Гложйе, Люба - омъжена 6 с. Дукат, и Миланка (изсе­
лила се 6 Шумен, България).
Костадин бил 13-годишен, когато турците били изгонени от
селото. Няколко години по-късно бил повикан да служи 6 13-и Рил­
ски пехотен полк, известен като железен и непобедим. Отишъл в
Кюстендил и когато трябвало да облече войнишко облекло, за него
нямало номер. И обувките с най-големия номер му били малки.
Направили специална поръчка за него - в София да му се ушият
войнишки дрехи и да му се направят ботуши. Бил грамаден и кра­
сив войник с големи мустаци, обаче неграмотен. Имал и най-силен

глас. Когато видели какъв войник имат в полка, офицерите
най-напред му дали възможност да ръководи малка група войници,
а сетне му поверили задачата да рапортира пред генерала, който
трябвало да пристигне скоро. Когато командвал: „Тринадесети
полк, мирно!“, ехтяла цялата околност. В деня, когато полкът
бил построен в чест на пристигналия генерал, Костадин Петков
рапортирал: „Господин генерал, 13-и Рилски пехотен полк е готов
за проверка! Рапорт предава войник Костадин Терзийски“ - и изсу­

кал сабята си в знак на поздрав. Генералът извършил проверка и
попитал офицерите кой е и откъде е този Костадин Терзийски
При това им направил забележка: „Нямате ли офицер да предаде
рапорт и да командва за почест, но рапортира един обикновен вой­
ник?!“ А те му отговорили: „Нека да види всеки какви войници има
Майка България! Той е от село Долна Любата, Босилеградско!“ До
волен и щастлив, генералът дал нареждане войникът Костадин

225