Page 249 - dolna_ljubata

байки да види стопанина си. Завел зо 6 кошарата си, която била
веднага до хамбара, свалил тежкия товар от самара, сложил му се­
но и се върнал вкъщи. Непознатият не се помръдвал на рогожата,
а домакините цяла нощ бдяли край огнището, поддържайки огъня.
Но нищо не помогнало - в зори неканеният гост умрял. Нещата се
усложнили още повече. Иван и неговата съпруга реитли да го изне-
сат от мутвака, докато децата не са почнали да стават. Над къ­
щата имало компирарник, тук земята била мека и бързо заровили
трупа на починалия турчин. Вече съмвало, когато Иван отишъл
да види какво има в конския товар. Отворил „козинявите“ чували
и занемял от почуда - те били пълни със злато!! Върнал се и пови­
кал жена си. Когато дошла в плевнята, тя не могла да повярва на
очите си. Двамата стояли като онемели и само с погледи се пита­
ли какво да правят. Когато се посъвзели от голямата изненада,
те вързали чувалите и ги въвлекли дълбоко под сеното. През деня
хранили коня и му носили вода 6 кошарата, за да не го види някой.
Когато се стъмнило, Иван свалил самара и отвел коня чак под
Аджийска воденица, там го изоглавил и го напъдил край реката,
хвърляйки камъни по него. Оттогава Иван Стругалнички станал
голям чорбаджия, а за турчина и за неговия кон и товар злато ни­
кой и не питал. Иван започнал да купува земя и добитък, турски
чифлици и най-хубавите места в селото. Отворил керемиджийни-
ца, в която настанил на работа много хора и започнал да обръща
пари. Оттогава той орал на една бразда, косил на един откос, жъ­
нал на нива без край, разказваха неговите потомци. За да не оста­
не назад от другите селски чорбаджии, Иван построил кръчма в
центъра на селото, а недалеч от нея и воденица, заедно със Ста­

мен Христов, най-богатия долнолюбатанин, който бил най-богат
и 6 цялото Кюстендилско Краище и 22-ри по богатство 6 Бълга­
рия. По времето на двамата чорбаджии 6 центъра на селото има­

ло 11 кръчми, 36 воденици, 3 дъскорезници, а по-късно гребенец и
тепавица!

Линзуровци

Четирима братя избягали от едно нишко село, понеже убили
турчин. За да се спасят от турското отмъщение „кръв за кръв,
зъб за зъб“, братята забягали нагоре по течението на Морава,
стигнали до Биновско поле и Масурица, откъдето се запътили
към планина Варденик. Но турците продължили да ги гонят и за­

това братята избягали към планина Валози 6 синора на Долна
Любата. В местността Раскръсйе обаче потерята ги настигнала
с коне и убила един от братята, а останалите се разбягали в раз-

247