Page 277 - dolna_ljubata
P. 277

мерят. Четиримата братя със своите семейства една нощ напус­
              нали родното си оанище и тръгнали на запад към планините. Вър­
              вели по клисурата на Любатска река, срещу нейното течение, и
              когато стигнали до Глошки дол, един от братята се отделил и
              тръгнал по дола към непознатите баири и се заселил там. Оста-
              налите     продължили нагоре по клисурата на реката и щом дошли

              до Църнощичка река, още един от братята се отделил, тръгнал
              нагоре по нейната долина и се населил в баирите на с. Дукат. Тре­

              тият  брат продължил към планина Бесна кобила, преминал я и се
              заселил 6 западните й поли, в с. Крива Фея, близо до Ново село.
              Четвъртият брат-бежанец решил да остане в с. Долна Любата,

              харесал едно място край реката 6 местността Ливагйе. Тук си
              построил колиба, а по-късно и къща, в която живеели три поколе­

              ния негови потомци. Разорали целината край реката за градини,
              изтърсили върбака за ливади, а в по-високите места изтърсили
              буковата гора за ниви. Отглеждали дребен и едър добитък и си жи­

              веели спокойно, далеч от турците-зулумджии. Обаче от година на
              година добитъкът започнал да им боледува и да намалява. Овци-
              те пасли край реката до късна есен и по дробовете им започнал да
              се размножава метил, който до пролетта убивал стадото. Това ги

              накарало да напуснат Ливагйе, да подберат баира Шипковица и да
              се населят на южната му страна. Обменили имота си със съседи­

              те в Ливагйе и взели планински ливади и пасбища по Шипковица,
              Гащевица, Доброва падина, Предел, Чука, Елйе. Новият седник се
              харесал на потомците и те продължили да живеят тук до днешни
              дни.
                   Първите хора от споменатия род, които се доселили в място­

              то на махала Шипковица били братята Богдан и Петър, които
              били многодетни, но всички живеели заедно в голяоуго патриархал­
              но семейство. Но кой как порасвал, напускал семейството и оти­

              вал нанякъде. Накрая останал да живее в махалата само Стоимен
              Богданов като единствен наследник от рода на изворските бежан­
              ци. Оженил се за Пена, с която имал 2 сина - Костадин и Заре, и дъ­

              щеря Вена (1850 - 1952), която се омъжила в мах. Шаронйинци, с.
              Горна Любата.

                  Костадин Стоименов Богданов (1856 - ?), печалбар в Америка,
              участник във войните от 1912 -1918 като български войник, взел
              за жена Тодора Тасева от мах. Широки дол. Имали 7 деца:
                  Арсена Костадинова Стоименова се омъжила в мах. Гнилище.

                  Врона Костадинова Стоименова (1897 - 1970) била съпруга на
              Иван Велинов от мах. Гащевица.

                  Никола (Коле) Костадинов Стоименов (1897? - 1972) съпруга
              Елена Станкова (1900 -1978) от с. Плоча, бежанци в с. Прогорелец



                                                                                                         275
   272   273   274   275   276   277   278   279   280   281   282