Page 159 - istorija_rilci
P. 159
-- 159 —
МАНИФЕСТЪ
къмъ
Българския народъ
Българи,
Вие всички сте свидетели на неимоверните усилия,
които положихь презъ течение на п,ела година, откато
трае Езролзйсота война, за запаззане мира на Балка
ните и спокойствието на страната.
Мзъ и правителството Ми се старахме, при след
вания до сега неугралитетъ, да постигнемъ идеалите на
бьлгарския народъ.
Дзете воюзащи групи отъ Велики сили признаватъ
голЬмзта непрззда, която ни се нанесе съ поделбата на
Македония. И даетЬ воюзапил страни сж съгласни, че
тя въ пз-голЬчата си часть, трЬбза да принадлежи на
Б ьлгаоия.
Само тшзта коварна сьседка Сърбия остана не
преклонна при съветите на своитк приятели и съюзни
ца. Сърбия не само не поиска да се вслушва въ техни-
тЬ сьвети, но въ озлоблението и алч юстьта си нападна
дори собствената ни територия, и нашите храбри войски
бидоха принудени да се сражавзтъ за защита на соб
ствената ни земя.
Българи,
Скули народни идеали ме заставиха презъ 1912.
година да призова Нашето храбро войнство на борба,
въ която то самоотвержено разве знамето на свободата
и скжса веригите на робството. Нашите съюзници сър
би б&ха тогава главната причина да изгубимь Македония.
Изтощени и изморени но не и победени, ние тре
бваше да свиемъ своите знамена за по-добри дни.
Добрите дни наставаха много по-скоро, отколкото
можахме да очакваме.
Европейската война клони на привършване. Побе
доносните армии на централните империи сж въ Сър
бия и бързо напредватъ.
Призовавамъ българския въоруженъ народъ къмъ
защита на родния край, поруганъ отъ вероломенъ съ-
седъ, и къмъ освобождение на поробените наши братя
от ь сръбско иго.
Нашето дело е право и свято.
Заповедвамъ, прочее, на нашата храбра армия да

