Page 159 - istorija_rilci
P. 159

-- 159 —


                                             МАНИФЕСТЪ


                                                        къмъ


                                  Българския народъ
                                      Българи,



                              Вие всички сте свидетели на неимоверните усилия,
                       които положихь презъ течение на п,ела година, откато
                       трае Езролзйсота война, за запаззане мира на Балка­
                       ните и спокойствието на страната.
                              Мзъ и правителството Ми се старахме, при след­
                       вания до сега неугралитетъ, да постигнемъ идеалите на
                       бьлгарския народъ.

                              Дзете воюзащи групи отъ Велики сили признаватъ
                       голЬмзта непрззда, която ни се нанесе съ поделбата на
                       Македония. И даетЬ воюзапил страни сж съгласни, че
                       тя   въ пз-голЬчата си часть, трЬбза да принадлежи на
                       Б ьлгаоия.
                              Само тшзта коварна сьседка Сърбия остана не­
                       преклонна при съветите на своитк приятели и съюзни­
                       ца. Сърбия не само не поиска да се вслушва въ техни-
                       тЬ сьвети, но въ озлоблението и алч юстьта си нападна
                      дори собствената ни територия, и нашите храбри войски
                       бидоха принудени да се сражавзтъ за защита на соб­
                       ствената ни земя.


                                     Българи,



                              Скули народни идеали ме заставиха презъ 1912.
                      година да призова Нашето храбро войнство на борба,
                      въ която то самоотвержено разве знамето на свободата
                      и скжса веригите на робството. Нашите съюзници сър­
                      би б&ха тогава главната причина да изгубимь Македония.
                              Изтощени и изморени но не и победени, ние тре­
                      бваше да свиемъ своите знамена за по-добри дни.

                             Добрите дни наставаха много по-скоро, отколкото
                      можахме да очакваме.
                             Европейската война клони на привършване. Побе­
                      доносните армии на централните империи сж въ Сър­
                      бия и бързо напредватъ.

                             Призовавамъ българския въоруженъ народъ къмъ
                      защита на родния край, поруганъ отъ вероломенъ съ-
                      седъ, и къмъ освобождение на поробените наши братя
                      от ь сръбско иго.
                             Нашето дело е право и свято.
                             Заповедвамъ, прочее, на нашата храбра армия да
   154   155   156   157   158   159   160   161   162   163   164