Page 274 - istorija_rilci

Сине мой!

Сине мой, надежда снжпа моя,

Радость въ грижи, грижа въ радостьта,
Може би последенъ день е тоя,
Въ иойто те милува твой баща.
Азь отивамъ, за да не се върна,
Дългъ отечественъ зове ме въ бой,

Може би не ще те вечъ пригърна,
Тебъ не ще продумамъ, сине мой!
Стаменъ Панчевъ.

Смърть въ равнините.

Лежа самотенъ, неподвиженъ,
А раната струи безъ спиръ,

Ни гласъ далечни, нито ближенъ,
А само облаци-понрови
Висятъ надъ необятна ширъ —
Ахъ, иой ще ме зарови!
Т. В. Траяновъ.

Гробище.

Почивайте подъ тЪзъ могили ледни:
Не ще да чуйте вечъ тржба, ни вождъ,
Ни славний гръмъ на битнитЪ победни,
Нъмъ вЬчностьта е маршътъ ви последни!
Юнаци, лена нощь!
Ив. Вазовъ.

®§®