Page 290 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

годарствена реч за освобождението и поднася на ген. Н. Жеков специално
изготвения от събора мемоар. С пламенно слово се обръща д-р Тодоров,
председател на добруджанци в България. Главнокомандващият отговаря
на затрогващите речи. Следва дискусия с останалите делегати, като особено
продължителен е с представителите на мюсюлманите. Последните декла­
рират желанието си да останат под българска власт.8 Групата си заминава
след срещата, но в Кюстендил се очаква скоро да пристигне Добруджански­
ят хор. Единението на освободената област с Отечеството е стратегически
важно. То се проявява в момент, когато народите на разпадащата се Руска
империя търсят своето самостоятелно място под слънцето.
На север от Добруджа в междуречието на Днестър, Прут и Дунав се
провъзгласява суверенитета на Молдавската република. Своевременно за
този акт от щаба на групата „Макензен“ уведомяват Българската главна
квартира. От Кюстендил желанието за признаване на независимостта на
новосформираната държава е препратено през Министерство на външните
работи до премира.9 Още по на север пък се ражда Украйна. След самосто­
ятелни преговори на Четворния съюз с представителите на Киевската цен­
трална Рада на 9 февруари 1918 г. в Брест-Литовск е подписан първият за
световния конфликт мирен договор.10 Вестта за постигнатото не трогва осо­

бено обществото. Според свидетелството на Л. Малеев дори командващите
не си разменят протоколни приветствия. В града, приютил Главната квар­
тира, новината се посреща вяло. „Населението на Кюстендил научи вестта
за сключения мир от вестниците, но не счете за необходимо нито да изрази
някакво ликуване, нито да манифестира някаква признателност към вой­
ниците ни, чиито победи бяха легнали в основата на мирния договор“ - не­
годува адютантът и пресъздава мнението за случващото се от ген. Жеков:
„Е, да, няма очакваното ликуване... Не само защото българите сме въздър­
жан народ, невинаги умеем да проявяваме възторга и признателността си...
Има и друга причина, а тя е, че всички като че ли чувстват какво само мир
с Украйна не ще рече още нищо“.11 Вдействителност случващото се не е кой
знае колко, но пък показва една перспектива - от отломките на победените
държави се появяват нови.
Много пд на север, във Финландия, също желаят независимост. С тази
цел в България пристигат двама пратеници на правителството - профе­
сорите Микола и Калина (Калима). В София те се срещат с български ми­
нистри, защото премиерът отсъства от сраната. Посещават и германската
легация. На 12 февруари им е организирано пътуване до Главната кварти­
ра. То не е планирано и изненадва ген. Н. Жеков и неговите подчинени.
Реагирано е своевременно, като Л. Малеев пресреща гостите в Конявската
планина. Пътят се оказва заснежен и хлъзгав за движение, а духа силен сту­
ден вятър. Професорите се придружават от пълномощния министър Рачо
Косев. Последният подсказва целта на визитата едва при приема, даден им
от главнокомандващия. В кабинета му мистерията е разгадана и разговорът
потръгва. Финландците споделят за своето желание да получат признание-

288