Page 351 - kustendil_stolica
P. 351
Четвърта глава • По пътя на погрома
да да не се влияят от лекарското успокоения. Да се вземат веднага мерки,
„за да не се повтори случаят с генерал Жостов“. Призракът на починалия
преди две години в Кюстендил началник на ЩДА е размахан като заплаха.
За страха от подобен изход споделя и госпожа Жекова. Адютантът изчаква
преминаването на нощта и докладва на княза. Престолонаследникът се ан
гажира да докара на вилата за консулт германски ушни специалисти. Със
тоянието на пациента продължава да се влошава. Едва на другата сутрин
височеството пристига с автомобил, „пълен с лекари германци“, сред които
е д-р Гюнтер. Провежда се съвместен консулт на немските и българските
специалисти. Предложено е да се състои втори в столицата, защото се очер
тава транспортирането на болния за операция във Виена. Състоянието му е
тежко - „бе като унесен, само стенеше“.
Пътуването за София се осъществява на 6 септември, когато е прове
ден и повторният консулт. На другия ден е извършен и последният трети.
Решението е окончателно и ген. Н. Жеков заминава за операция в австро-
унгарската столица. Царят междувременно посещава болния и одобрява
надлежната заповед за задграничното лечение. Според Л. Малеев: „Фак
тически и юридически от този момент насетне генерал Жеков престава да
бъде главнокомандующ“.94 Едва ли в действителност е така. Следващите
събития показват, че поне юридически той остава на поста си. Замества го
логично ген. Г. Тодоров. В Кюстендил в началото на септември 1918 г. няма
вече нито един от основните фактори, пристигнали при преместването на
Главната квартира. К. Жостов е в гроба, Ив. Луков и М. Сапунаров на фрон
та, а Н. Жеков във Виена. В решителния момент съвсем други личности за
емат ключовите позиции във върховното военно ръководство.
На 9 септември 1918 г. те посрещат баварския крал Лудвиг III. Програ
мата в общи линии е същата, както за австроунгарския император. Свое
временно тя е отпечатана и разпространена. От 2-ра дивизия е изпратен и
специалният подарък - „подносник за плодове“, изработен от войниците
на фронта. Ситуацията в Кюстендил е много по-различна. Трябва отделно
внимание за подготовка на администрацията, назначена от новия кабинет.
И настроението е друго. „Това толкова повече, защото се чувстваше изобщо
една отпадналост на духа на местното население, нещо повече - склонност
към бунтарство. Безспорно бе, че този път трябваше особено зорко да се
наблюдава за подозрителни граждани и за множество блуждаещи хора в
униформи“ - напипва понижения пулс на обществото адютантът Малеев.
Той отново е и основен двигател на детайлите. На гарата е строена по
четната рота от Военното училище, а на перона официалните лица. По бу
леварда шпалир осигурява Школата за запасни подпоручици, а зад тях е
учащата се младеж. По трасето е разположено още и гражданството. Селя
ните в обичайните си пъстри народни носии са съсредоточени около пло
щада.
Пристигането на царя и краля е възвестено с оръдеен салют. Височай-
шите особи слизат на перона заедно със свитите си. Музиката свири гер-
349

