Page 73 - kustendilski_okrag
P. 73

Бележки


             1. Георги Ангелов (1843—1914) е много образован за времето
        си човек, учил в Солун и Цариград. Сътрудничи на С. Веркович

         и В. Чолаков за събиране на сведения за различни обичаи от
         Кюстендилско. Известно време учителствува в Кюстендил и като
         виден културен деец през 1869 г. става инициатор за откриването

         на местното читалище. През 1900 г. издава книжката „Кюстен­
         дил“ <с много ценни сведения.
             2  Търновска конституция, бр. 145, 19 юни 1885; Отечество,
         бр. 17, 21 март 1885.

             3  Вж. А. Меджидиев, Цнт. съч., с. 128.
             4  ДА — Кюстендил, ч. п. № 68, л 8; ЦДИА, ф. 600, оп. 1,
        а. е. 255, л. 1; ф. 568, оп. 1, а. е. 3000, л. 1. 2; Архив на БАН,

        ф. 19к„ оп. 1, а. е. 417, л. 1—2.
              5  Вж. История на България. Т. И, С., 1962, с. 30.
              6  Алекси Караманов (1839—1902) е участник в борбите за
         църковна независимост и член на революционния комитет в Кю­

         стендил. След 1878 г. се отдава на партийна и административна
         дейност, като изпъква между нан-впдннте либерали и обществе­
         ници. От 1882 до 1893 г. е избиран постоянно за депутат, а през

          1880—1894 г. оглавява Окръжната постоянна комисия. Вж. Стру­
          ма (Кюстендил), бр. 24, 24 февр. 1902.
              7  Хр. Лекарски (1851 —1907) е виден общественик и образован
          човек, учил в гр. Табор (Чехия) и в Женева (Швейцария). Като

          дългогодишен кмет на града през 1880—1881 и 1884—1893 г. до­
          принася много за благоустрояването му. Вж. ДА — Кюстендил,
          ф. 269к, оп. 1, а. е. 6.
              8  Свободно слово, бр. 160, 28 ян. 1906.

              9  За тези дейци вж. А. Меджидиев, Циг. съч., с. 123—125,
          188, 190.
               10  Пенко Хранов (март 1850 — 25. II. 1916 г.) е от занаят­

          чийско семейство, работил до 1874 г. като учител, а до 1878 г. е
          емигрант в Румъния и Сърбия. Участвува в четата на П. Хитов
          ври действията н на страната на Сърбия в Сръбско-турската вой­

          на през 1876 г. След Освобождението се установява в Радомир
          отдавайки се на търговска тейност, а от 1885 до 1913 г. работи
          като адвокат. Изпъква като един от най-популярните либерали в
          окръга, наричан от населението „Цар Нейко“. Избиран за наро­

           ден представител па I, И, V, X и XVII обикновено народно събра­
           ние и III велико народно събрание. Вж. В. Караманов.. Пенко

           Хранов (Цар Пенко). Кюстендил, 1927, с. 8—13.


                                                                                                               75
   68   69   70   71   72   73   74   75   76   77   78