Page 6 - selista_manastiri

4 д-р Николай Илиев свещ. Георги Спасов

Българите не се примиряват с робската съдба, а оказват
съпротива, ръководена от Вътрешна Западнокрайска револю­
ционна организация (ВЗРО) „Въртоп“.

След Втората световна война и Парижкия договор за мир,
подписан в Ньой Сюр Сем на 10 февруари 1947 г. Западните
покрайнини остават в границите на Федеративна народна ре­
публика Югославия (ФНР Югославия). Така в продължение на
много десетилетия нашите сестри и братя са подлагани на сис­

темен терор, денационализация и асимилация. Всички сръбски
режими от кралете Петър и Александър до президентите Тито и
Милошевич, а и след тях, целенасочено и последователно „съз­
даваха“ от българите други „нации“ - шопска, сръбско-шопска,

турлашка. Сръбските власти ги разединяваха административ­
но, задушаваха ги икономически, държаха ги на най-ниското
социално-икономическо равнище в цяла Югославия, за да ги
принуждават да се изселват. Те ограничаваха правото им да
изучават майчиния си български език и да четат български кни­

ги, насърчаваха местната диалектна езикова форма, променяха
българската именна система и топонимия, внушаваха на нашите
сънародници чувство за вина, обвинявайки ги в „сътрудничество
с фашизма“, а в последно време - с НАТО и т. н.

Българският църковен диоцез (ведомство) на Западните
покрайнини бе приобщен неправомерно към Сръбската пат­
риаршия и миряните българи и до днес продължават да бъдат
обслужвани от сръбски свещеници. Голяма част от българските
църкви, манастири и параклиси са доведени до окаяно състояние,

има разорани гробища,и разрушени паметници.
Едничката грижа на всички сръбски и югославски прави­
телства досега бе цялостно посърбяване на българите в Запад­

ните покрайнини с цел заграбване завинаги на тези изконни
български земи. На българщината бяха нанесени тежки вреди.
Числеността на сънародниците ни там катастрофално намалява.

Много от тях са принудени да се обявяват за сърби, други - за
югославяни.Тези, които все още имат смелостта да се нарекат

българи понасят тежки удари от административен, икономиче­
ски, полицейски характер, а и други наказания - до физическа
разправа.

Председателката на Хелзингския комитет на българите в
Сърбия Зденка Тодорова през 2007 г. издаде книгата „Светили­

ща, разделени с граница“, посветена на българските църкви и
манастири в районите около сръбско-българската граница. Ав­