Page 448 - trnski_kraj

не е извършена безъ прГчки и трудности при нейното провеждане. Напротивъ,
презъ своята дейности Службата по укрепяването е срещала досега редица за­
труднения, които, безспорно, сж се отразили, както въ размера на работата, така
и по отношение нейното качество.
Така, преди всичко, основната пречка за правилния развой на работитТ е пред­
ставлявало обстоятелството, че по-гол ймата часть отъ обектигЬ, въ които е било
работено, не сж били узаконени (вижъ т. I. по-горе), а по-голЪмата часть отъ гюсъ
и до днесъ сж въ това положение, т. е. не сж изпълнени постановленията на чл.
чл. 24, 25 и 26 отъ закона за горитЪ, относно обявяването на охранителните
и строго охранителните периметри. А тази е първата и най-важна
работа, безъ която предприетите лесокултурни и технико-укрепителни работи сж
лишени отъ законната имъ задължителность за населението. Ония
обекти, които сж установени окончателно още презъ 1928/29 година, постановле­
нията за обявените охранителни и строгоохранителни периметри по техъ сж об-
народвани въ Държавенъ вестникъ, бр. 83/1932 година. Сега остава да се направи
сжщото и за всички останали, ревизирани и необявени обекти, както и да се лик­
видира съ имотите на частните стопани, относно земите имъ, включени въ обяве­
ните периметри, като се изпълнятъ постановленията на чл. чл. 28 и 33 отъ закона
за горите.
Друга спънка за работата представлява гжстотата на селищата въ околията, осо­
бено западната частъ — въ „Краище“; тукъ населението е пръснато въ махали
(отъ по 5 до 55 кжщи; нанримеръ: типично е селото Пенкьовци, състоящо се отъ
24 махали съ по 5—8 кжщи, с. Лева река съ 17 махали отъ 8—9 кжщи, с. Горна
Мелна съ 15 махали отъ 5—6 кжщи и др.), които не разполагатъ съ достатъчна ра­
ботна земя, съ пасища за отглеждания добитъкъ, поради което пъкъ се разра-
ботватъ и такива земи, доходите отъ които съвсемъ не оправдаватъ вложените
трудъ и средства по обработването имъ и се използуватъ за паша и такива места,
кждето добитъкътъ не може да намери нищо. Използуването тъкмо на такива
земи е най-големата причина за техното постоянно измиване отъ водите и бав­
ното имъ, но сигурно превръщане въ неукротими пороища.
За да бжде облекчено поне отчасти това тежко положение, налага се прилагането
на чл. 140 отъ закона за горите, като се поощри отъ държавата изселването на
часть отъ населението желаещо да направи това, което, прочее, и безъ това еми­
грира само или, най-малкото, сжщото да бжде групирано въ по-големи селища
на самото место, въ обитаваните отъ него сега места.

Бждещи насоки и перспективи. Една дейность, която заслужава
внимание и сериозно третиране, започната още презъ 1928 година, е тая по за­
тревяването и създаването на изкуствени ливади въ поройните земи.
Опитите въ това отношение, направени съ еспарзетовото семе, сж насърдчителни.
Еспарзетата намира въ Трънско благоприятни условия за развитие, стига да се под-
биратъ подходящи за тая цель места. Засетите места презъ 1928/29 и 1930 го­
дина сж дали добри резултати и верата въ населението е голема, че създадените
изкуствени еспарзетови ливади значително ще подпомогнатъ, а по-късно и ще
променятъ сегашното примитивно скотовъдство. Нуждна е само грижата за за­
пазването и подържането на тия затревени по тоя начинъ места. Въ по-големъ
масщабъ е работено за това въ обектите Горочевци и Филиповци, сжщо въ Лева
река и Видраръ, а после работите сж били продължени и въ Бутровица.
За да се подобри поминъкътъ на населението и се даде една нова насока на ско-
товъдството, необходимо е постоянство, та въ кжсо време да се създадатъ повече
изкуствени ливади; това не е трудно да се постигне съ инициативата на местните
стопански деятели, чрезъ помощьта на министерството на 3. Д. И. и съдействието
на населението, като отъ това последното ее иска само грижата по запазва­
нето на създаденото, а това не ще е трудно, щомъ въ него (населението) има
вера, че резултатътъ отъ затревяването ще е задоволителенъ.
Съ подобрение и разширение на овощарството и пчеларството, за които сжще-
ствуватъ условия и за които се работи напоследъкъ усилено и въ правилна на­
сока, сжщо сигурно може да се очаква подобрение поминъкътъ на населението.

451