Page 250 - zapadni_pokrainini

След разпадането на Османската империя на Балканите няма нито
една християнска държава, която да е със завършено национално
освобождение. Стремежът към етническо обединение става въпрос
номер едно във вътрешната и външната политика на отделните страни.

Само че този стремеж е съпроводен с борби за хегемония и ламтеж за
нови територии... След три последователни войни и две национални
катастрофи, България така и не решава своя национален въпрос
— твърде жесток е нейният исторически жребий. На конференцията
за мир в Париж победителите диктуват най-тежките условия, които
победените са принудени да приемат: от България се откъсват

територии, принадлежали й векове наред, независимо че населението
в тези земи е с доказана българска принадлежност. В книгата
подробно е разгледана само част от трагедията след Ньойския договор
- абсурдът на новата българо-югославска граница, осакатеният живот

на хилядите бежанци, потърсили спасение в България, системната
денационализаторска и асимилационна политика на Белград спрямо
българите, останали в заграбените Западни покрайнини. 90 години
оттогава и един проблем, останал неразрешен...

А. П.