Page 15 - bezsmisleni_sporove
P. 15

От архива на Босилеградския съд — Безсмислени спорове като смислен живот




                               След преместването на съда от Извор в Босилеград, тук

                    са службували съдиите: Георги Грънчаров, Антон Кърпачев,
                    Янко Анастасов, Димитър Симов, Др Петър Тончев, Васил Гай­
                    даров, Михаил Солунов, Петър Саздов и Георги Николов.

                              При избухването на Първата балканска война през 1912
                    година, последния тук съдия е бил Георги Палашев от Кюстен­

                    дилския Окръжен съд. Няма данни, че от Босилеградския край
                    тук не е имало съдия. Главно те са били от Кюстендил, София,

                    Трън, Дупница, Силистра, Радомир, Брезник и Хасково.
                               С откриването на мировно съдилище в Извор, няма дан­
                    ни и за местни адвокати. Тук те са идвали от Кюстендил и други

                    съседни градове. От начало тези лица са били без юридическо
                    образование. Преди да поемат тази длъжност те са били обик­

                    новено писари, секретари, а по някой и мировен съдия. Основа­
                    нията за заемане на такива длъжности е била съдебната им
                    практика.

                               Първите адвокати тук от 1886 - 1900 година са били
                    Анастас Стоянов и Ангел Тодоров. И двамата са имали место­

                    жителство в Извор.
                              В списъка на адвокати в Княжество България службува­

                    ли в Извор още Коста Сарафов и Константин Стоянов и то като
                    помощници-адвокати.
                              Сетне е бил адвокат Андон Кърпачев, а напоследък през

                     1912 година Владимир Димитров, първия тук свършил юриди­
                    чески науки.

                              По време на Първата и Втората балканска война, вклю­
                    чително и Първата световна, сиреч след 1912 година, в Босиле­
                    град не е имало съд.

                              След Ньойския мирен договор 1919 година, когато Бо­
                    силеградския край бил присъединен към Кралството на сърби,

                    хървати и словенци, нямам данни, че веднага тук бил сформи­
                    ран нов съд. Това се случило през 1928 година, когато по тога­
                    вашния закон на Кралството в Босилеград започнал с работа





                                                                                                      15
   10   11   12   13   14   15   16   17   18   19   20