Page 10 - bezsmisleni_sporove
P. 10

Вене Велинов




                    изградил многопластова структура около една наглед простич­

                    ка, питка история и техните носители.
                              Велинов успешно е интегрирал структурата на разкази­
                    те. В допълнение към историята за доброто и злото, може да се

                    каже, че акцентът е поставен и върху определени гео-социални
                    рамки, които прави възможно да се получи общ, универсален

                    слой от значение като присъщ, трябва да се вземе предвид, че
                    Босилеград се намира не само в просторната, но и в икономиче­
                    ската и социалната периферия, което по необходимост обуславя

                    маргинализираната съдебна система. В този смисъл разказите
                    за събития в едно затъмнено време и пространство приемат

                    функцията на контекст, което позволява нови смислови и езико­
                    ви надстройки. По този начин писателят установява комуника­

                    ционен път към читателя, отваряйки пространство за търсене
                    на по-дълбоко и по-подходящо усещане за битие като цялостно

                    човешко преживяване.
                              Езикът на тази книга е прост и оригинален, но в същото
                    време богат и достъпен, както на разказвача, така и на местния

                    диалект, използван от героите, което потвърждава високохудо-
                    жествения разказ на автора.

                              Една изключително сложна, макар и на пръв поглед
                    обикновена и проста тема, в която е много непознато, тоест
                    скрито, мълчаливо и двусмислено, авторът обяснява на лакони­

                    чен език това, което изисква цели томове книги.
                              В ключовите обрати на разказите идва пълната изява

                    истинското майсторство на Велинов да се идентифицира с от­
                    делните герои, преди всичко със съдии и адвокати, и да извлече
                    целия спектър от сложност и помирение между въображаема и

                    същностна справедливост.
                              Участниците в абсурдни и пагубни съдебни спорове не

                    осъзнават, че справедливостта и законът не са индивидуални
                    възгледи, а социална и правна уредба, еднакви за всеки гражда­
                    нин на държавата. Не са необходими специални и задълбочени





                     10
   5   6   7   8   9   10   11   12   13   14   15