Page 34 - bezsmisleni_sporove

Вене Велинов

силеградски гимназисти леко намирали работа: най-често като

учители в Македония и Босна.
То, сина им, след година-две, когато постанал баща на
мъжко чедо, казал категорично на съпругата и на родителите, че

иска да продължи образованието си. Съобщил, че ще се запише
на Земеделско-стопански факултет, та като го приключи, ще се

върне на бащиния си имот като агроном.
Не го поколебало противопоставянето на семейството

му. Той им съобщил, че не им иска пари за студенска издържка,
понеже ще се наеме да хонорува на каквато и да била, може би,
и физическа работа.

Обаче, като се настанил в Белград, където решил да
следва, повечето ги привличал градския живот отколкото кни­

гата. От време на време изкарвал по някоя пара и я харчил за за­
бава и развлечение.
През лятната ваканция идвал у дома си в Лисина, но ни­

кому не показвал студентския си индекс: колко изпити е поло­
жил и кога ще се добере до диплома.

Минавали години - една след друга, а той все тъпчал на
едно място с изпитите.

Детето му вече пълнило десет години и помощувало на
дядо си. Най-често поемало да бъде пастир на овце или рогат
добитък.

„Вечният“ студент намерил в Белград млада красавица
от някое босненско село, че и на нея не вървали студентските

изпити. Междусобно те се силно влюбили, че не можели един
без друг.
Така Лисинчанина все повече забравял на семейството

си, включително и на болната му майка, която броела дните от
живота си. Дори намерил оправдание и не дошъл на погребени­

ето й.

34