Page 30 - bezsmisleni_sporove

Вене Велинов

когато препознал съседа си В.Л. как полугол води любов с една

млада и корпулентна съседка.
Измъкнал се от видяното, според него „безобразие“, и
още на вечерта, като че ли е избухнал пожар започнал да алар­

мира за видяното. И на следния ден, на тези, които не са го доб­
ре чули или разбрали, продължил да им разправя за случилото

се е безброй детайли.
Набързо всичко това стигнало и до ушите на съседа му

В.Л. Тъй че и той и любовницата му били семейни лица и за да
опазят браковете си, незабавно заминал в съда и му подал тъжба
за „измислени клюки“.

Когато започнало съдебното дело, съдията Н.Д., който
добре позналавал и двамата, започнал на обвиненият упорито

да му внушава и казва че „това което е видял - не е видял“.
Същото му повтарял няколко пъти.
Обаче, Д.А. не съзнавал, че съдията настоявал да му по-

мощува да се спаси от наказание, а той неспиращо повтарял:
„А, бре судийо, кико не съм вишъл, къко тебе да гледам: они бея

един връз друг“.
Упортствуването на съдията не помогнало и напоследък

казал на обвинения: „Щом като си видял, подготви се да прове­
деш три месеци в затвора“.
Д.А. не съзнавал какво го е сполетяло. Нали при всяка

съдебна разправа съдията предупреждава спорещите се, че тря­
бва да говорят истината. По това време обаче, според валидния

закон, изнасянето на случаи от интимния живот на еди когото,
обезателно се наказвало със затвор.
И така Д.А. прекарал три месеца в затвор.

Не за дълго, подир това, в един друг съдебен спор между
двама съседи той бил извикан за свидетел. Последвало преду­

преждение от съдията А.Т., че като свидетел Д.А. трябва да го­
вори „истина и само истина!“

30