Page 7 - bezsmisleni_sporove
P. 7

От архива на Босилеградския съд — Безсмислени спорове като смислен живот




                              Що се отнася до илюстрациите, трябва да се отбележи

                    умелото и уместно използване от автора на снимки на хора,
                    обекти, села и пейзажи, което оставя у читателя особено впечат­
                    ление за автентичността и атмосферата на събитието.

                              Във втората част на книгата „От архива на Босилеград­
                    ския съд - Безсмислени спорове като смислен живот“ от самото

                    заглавие може да се заключи, че става дума за ненужни и абсур­
                    дни съдебни процеси, като отрицание на един от стълбовете,

                    върху които се крепи и функционира всяка държава.
                              Велинов, не принадлежи към класическото клише на
                    писател както по отношение на избора на жанр, така и по

                    тематика и стила на писане. Той е себе си, автентичен и самоби­
                    тен... Досега има издадени два сборника с разкази: „Хора и

                    животни” и „Насилия и отмъщения — Босилеградският край
                    през турското иго ”. чиито теми и събития представляват, както
                    вече беше споменато, новаторски жанр в литературата, на кого­

                    то принадлежи и тази книга. Това показва, че той е писател,
                    който притежава особена езиково-разказвателна сила, която по­

                    казва своето очарование във възприемането на по-дълбоки
                    връзки между конкретна и латентна енергия. Интуитивният му

                    изказ, независимо дали е описание на екзистенциалното оцеля­
                    ване на индивид или семейство, същността и смисъла на борба­
                    та за справедливост от определени актьори, както може да се

                    каже, че осакатяват самата справедливост със стеснено съзна­
                    ние и я водят до безсмислие, тоест абсурд.

                              Велинов казва много с малко думи, понякога дори не
                    казва, а само загатва и така увлича читателя, че езикът на писа­
                    теля започва да мисли и говори сам и така стимулира мисловния

                    поток.
                              Нашият автор подчертава специално местната злоба на

                    индивида срещу заплашващите сенки за оцеляването на семей­
                    ството и себе си („ще продам всичко, само за да не минава...“)
                    казва един от обвинителите, без да забелязва гладните и босите





                                                                                                       7
   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11   12