Page 88 - bezsmisleni_sporove

Вене Велинов

Като купил камион „чепел“, в добро състояние, Гариш-

ки все повече решавал потребите на тукашните хора. Отивал
във вътрешността, за да им докара цимент, желязо, черемиди и
всичко друго от строителен материал какъвто, по това време ня­

мало в локалната търговия.
Карал той камиона, но не се лишавал от чашката. И не-

веднаж, поради това бил на прицел на полицията, контроли­
раща пътните нарушения. По някога се измъквал с лекота, като

униформените му прощавали. Друг път взимал от кабината бу­
тилка с препеченица, подавал я и им казвал, че никък не може
да пренебрегне тази „мъченица“. Често заплащал и глоби, а три

пъти му взимали книжката по правоуправление и я изпращали
в полицейския участък в Босилеград.

В такива случаи той незабавно отивал при зета си и му
нареждал веднага да отива при полиците и да му върне книж­
ката, че няма как да изкарва прехраната на децата си без шофер-

лъка.
В противно, заканвал се, че ще си одведе сестра си, а

той ще бъде „бел удовец“.
Знаел зета му, че това е излишна закана, но нали му е

шурей, злоупотребявал авторитета си и е изпълнявал дадените
нареждания.
Веднъж обаче, заловила го полицията пиян на кормило­

то на автомагистралата между Враня и Владичин Хан. Накара­
ли го да духа в дрегер, а той отчел непозволяващи промили

алкохол. Съставили му акт и заедно с дрегера проследили до
Съдията за нарушения в Босилеград.
Гаришки получил покана, но не искал сам да отива при

съдията и наредил на зета си да го придружи.
Пристигнали в офиса на съдията, а пътьом до тук шо­

фьора непрекъснато баел, че е смислил как и този път да се из­
мъкне.

88