Page 91 - bezsmisleni_sporove
P. 91

От архива на Босилеградския съд — Безсмислени спорове като смислен живот





                      ЖУРНАЛИСТИ 5ЕЗ АБОЛИЦИЯ




                           ОД СЪДЕБНИ ОБВИНЕНИЯ




                              Тъкмо бях постъпил, като млад журналист, в редакци­

                    ята не вестник „Братство“ в Ниш през 1963 година. След кратко
                    време ме изпратиха за коресподент в Босилеград. Пълен в себе

                    си, с опитимизъм, но и без какъвто и да професионален опит се
                    наех да изпълнявам тази обществено благородна, но отговорна
                    задача.

                              Не съзнавах все още, че журналистиката забранява от­
                    криване източника на информацията, но изключително задъл­

                    жава да се изслуша и обратната страна. Може за случилото се
                    да има и личен коментар, но не е задължителен.
                              Веднаж до мен допряха, слухове от, демек, „добре ин­

                    формирани лица“ за безредици в работата на земеделската
                    кооперация в Горна Лисина и че, уж, за всичко бил виновен

                    управителя на това стопанско ведомство. Обвиненията идваха
                    до там, че той като „неграмотен“ позволява да се унищожава

                    всичко, с което разполага тази организация.
                              Веднага се запътих в Кооперацията, но тук не намерих
                    управителя. Срещнах се с други служещи, от които един имал

                    жарко желание, чрез редица обвинения, да смени управителя и
                    да се добере до неговия пост.

                              Докато в нотеса бележих казаното от него, той като ав­
                    томат нареждаше обвиненията: ливадите останали неокосени,

                    овесът във Валози неожънат, картофите в тази местност се ска-
                    пават неизвадени и прочие...
                              Повярвах на казоното, но без да чуя и „втората страна“,

                    което е свето правило в журналистиката, написах и подписах
                    статията. Тя бе публикувана и щом като вестника попаднал в






                                                                                                      91
   86   87   88   89   90   91   92   93   94   95   96