Page 22 - bos_partizani

подрайоните, в това число и за Босилеградско /17/. Издаден е

и позив от щаба на трънския отряд “Към гражданите и
селяните от Босилеградско”. Позивът е подписан и от щаба на

Вранския отряд (Сърбия), което е показател за общата борба

срещу фашизма на българските и югославски партизани.
Отправен е призив към босилеградчани да навлизат в

партизанските отряди “... а след победата над фашизма

югославските народи и самите вие, доброволно и
самостоятелно ще решават към кого да се присъединят и как

да уреждат своя живот” /18/. Този въпрос за

босилеградчани и за партизаните от Босилеградския отряд е
имал само едно решение. Босилеградско не може да бъде

другаде, освен в границите на българската държава. Ако

някога по силата на империалистически мирни договори
Босилеградско се взема от България и се дава на Сърбия, то

сега въпросът следваше да се решава от две
комунистически партии. Трябваше, но не те решиха. След

края на Втората световна война Парижките мирни договори от

Първата световна война за Балканите останаха в сила.
Босилеград и селата западно от границата останаха в

Югославия.

В началото на 1944 година в Краище, район, който
обхваща части от Кюстендилска, Трънска и Босилеградска

околии, работи като пълномощник на I ВОЗ Раденко Рангелов

Видински - бай Здравко. Роден е в с.Трекляно, Кюстендилско.
Още от младежките си години той се включва в редовете на

БКП. За революционна дейност не един път е арестуван.

Участник е в Септемврийското въстание 1923 година.
Емигрант е бил в Съветския съюз. След завръщането си в

България е бил във фашистки концлагер, член е на ПБ на ЦК

17. ЦПА. Ф № 79 оп.1. а е. № 16. Инструкция на Славчо

Трънски по текущи и организационни въпроси и предстоящи

задачи.
18. ЦПА. Ф79 оп.1. а е.№ 39. Позив на Трънския

отряд до селяните и гражданите на Брсилеградско.

22