Page 23 - bos_partizani

на БРП 1941 година и участва във вземане на решението за

въоръжен курс на борбата срещу фашизма в България. В края
на 1943 година преминава в нелегалност. В запазен бележник

на Славчо Трънски в списъка на партизаните от II Софийска

народоосвободителна бригада под № 90 е посочен Раденко
Видински с партизанско име Здравко. Като пълномощник на I

ВОЗ за Краище, той не е участвал в Рилския поход на

бригадата през май 1944 година. През първата половина на
годината той обхожда всички села на днешната Треклянска

община и някои села от Радомирска и Трънска околии.

Потяга партийните групи. Вербува немалко ятаци. В много
села изгражда комитети на ОФ и младежки бойни групи. С

негово участие и ръководство са организирани два нелегални

канала за извеждане новоизлезли партизани от София и

Софийска област за формиране на I и II Софийски партизански
бригади. Единият канал е гара Земен на линията Радомир -

Кюстендил - село Косово, Кюстендилско - село Шипковица,

Трънско - за Цръна трава, Източна Сърбия. Другият канал -
гара Вьждавица, Кюстендилско - село Брест, Кюстендилско -

селата Уши и Чешлянци, тогава Босилеградска околия - Цръна

трава. По тези канали пролетта на 1944 година са преведени

без провали повече от 200 новоизлезли партизани.
С Раденко Видински се движи и работи и партизанката

Мария Захариева - Бойка. В селата, в които са

пребивавали, тя създава нови организации на
Работническия младежки съюз (РМС). Това са организации на

комунистическата младеж. В тях са включени немалко

девойки, които са изпълнявали рисковани нелегални задачи.
Извършената работа от Раденко Видински и Мария

Захариева през пролетта на 1944 година улеснява до голяма

степен създаването и бойната дейност на Босилеградския

отряд. В селата на Треклянския район са създадени
необходимите условия за разрастване борбата срещу фашизма.

Не така стои въпросът за повечето от селата на Босилеградска

околия западно от границата. По-слабата работа на

комунистите в този район е една от причините за по-късното

23