Page 62 - bos_partizani
P. 62

Бесна кобила за провеждане акции за ликвидиране на

           фашистката власт в селата Мусул, Плоча, Горна и Долна
           Ръжана.

                 В дните 5-10 август на територията на Цръна река и

           близките села се намират Трънският, Кюстендилският и
           Босилеградският отряди и войнишката партизанска бригада

           “Георги Димитров”. В Пчинския район са съсредоточени

           няколко бригади сръбски и македонски партизани. Тяхното
           командване е в района на Петрова гора. Проведено е

           съвещание по координиране плановете за бъдещата бойна

           дейност на югославските и български партизани. От
           югославска страна участват Васа Смаевич, Живоин Николич

           - Бръко, Риста Антунович и др. От българска страна участват

           командирите на отряди: Денчо Знеполски на Трънския, Кирил

           Велинов на Кюстендилския, Васко Дукатски на
           Босилеградския. Като представители на I ВОЗ участвуват

           Георги Аврамов и Борис Ташев. В тази среща е поставен

           един жизнено важен за босилеградчани въпрос. Позовавайки
           се на решенията на Техеранската конференция на

           ръководителите на трите велики сили Рузвелт, Сталин и

           Чърчил, югославските ръководители излагат позицията на
           ЮКП - Югославия запазва довоенните си граници,

           следователно в нея остават и българските Западни

           покрайнини. Тази позиция поставя в неудобно положение

           югославските партизански командири. Още през 1941
           година и по-късно не един българин напуска редовете на

           окупационните войски в Югославия и преминава на страната

           на югославските партизани. Цяла Сърбия е осеяна с
           гробовете на българи, загинали в общата борба срещу

           фашизма. Героичната епопея на легендарния войнишки

           партизански батальон “Христо Ботев” с командир Дичо
           Петров започва от гръцката граница, преминава с боеве през

           цяла Македония и източна Сърбия, а техният командир с

           много свои другари намират смъртта в боя при с. Батулия,

           Софийско. Цяла пехотна дружина начело с поручик
           Атанас Русев напуска окупационния корпус и в централна




                                                          58
   57   58   59   60   61   62   63   64   65   66   67