Page 63 - bos_partizani
P. 63
Сърбия формира войнишката партизанска бригада “Георги
Димитров”. Щурмува и завзема немското военно летище в
гр.Лесковац. Унищожава четирите немски шурмови самолети,
които дотогава са хвърляли своите бомби и с картечни откоси
убивали хора и животни в селата на освободените от
партизаните територии. Заедно със сръбските партизани води
тежки боеве с българските и немски окупационни войски.
Песни се пеят в Сърбия за тая бригада и нейния командир.
Още в края на 1943 година Трънският отряд заедно със
сръбски и македонски партизани води много боеве в Източна
Сърбия и Македония. Тази обща борба е водена с убеждение,
че след победата ще бъде решен справедливо спорният
териториален въпрос между двете славянски страни. Повече
от 3 години босилеградчани не се доверяват на партизаните.
За свои освободител считаха царска България. През август
1944 година, когато босилеградчани започват масово да
излизат партизани, идва решението - Западните покрайнини
остават в Югославия. Всички българи, участвали в
съвещанието в Петрова гора, и особено Васко Дукатски
посрещат позицията на КЖП с възмущение. Въпреки това, у
тях остава надежда, че двете комунистически партии -
Югославската и Българската, не може да не решат
справедливо тоя въпрос. Поставен е въпросът за
преподчиняване на Босилеградския отряд от I ВОЗ към
югославското командване. Поради изразено неодобрение от
Дукатски малко по-късно, в първите дни на септември, той е
снет от длъжността командир на отряда и на негово място е
назначен Душан Милентиевич от Враня. Никой от българите,
присъствали на съвещанието, не е намерил смелост да
съобщи тази печална новина на босилеградчани. Партизаните
от Босилеградския отряд са осведомени на 3-4 септември.
Босилеградчани сами разбират каква е тяхната съдба
на 10 септември, когато отрядът, носещ името на Георги
Стойков Раковски влиза в Босилеград начело с Душан
Милентиевич със сръбска шайкача на главата си.
В първите дни на месец август в с.Чешлянци се събират
59

