Page 30 - bukva_magija

Спомен &надежда

(посветено на Нада Христова)

Под тъжното небе мъглата проплака,
в зееща рана проклета болка и кръст,

последно сбогом подранило ни чака,

вълна от сълзи, писък. И шепа пръст.

И спомени всякакви. И всички тежат;

от толкова близко минало - и кратко,

на такъв далечен, неподдаващ се път,

с оставени брат, сестра, майка, татко.

Ангелът, що отлетя в грешна посока,

прекалено рано завеща тъгата на нас,

в самота хладна да тънем надълбоко

и (къде ли не) да чезнем за твоя глас.

Има ли надежда? - ехтеше в името й.

Въпрос, в сърцата останал заключен,

какво е животът скапан, когато и той

знае, че все някой ден това се случва.

Не си отивай1 Наблизо е твоята къща
.
и чака теб. Вратата й, ти да отвориш;

а далеч оттук коренът ти кърви също,

вечно дърпащ съдбата. Да проговори.

Защо?

28