г\^ЬаЬо черно
Вали в сърцето тъга омразна,
а навън беснее вятърът строг,
пронизва душа изцяло празна
в замяна за имитиран възторг.
Облакът е черен, къса небето,
а в очите залязва кървав огън,
не заспива от бръчки сърцето,
потънало тихо в тази бърлога.
35