Page 10 - dolna_ljubata

момиче се оженят и на сватбата узнават, че са близки роднини,
но вече е късно да се разтури бракът!

Следващата беда идва от изоставянето на фамилните имена,
името на родоначалника, на фамилията. Ако беше спазвана тази
стара традиция, хората по-лесно щяха да се знаят и познават. И
по-добре ще уважават родовия си корен. При наименование на
новородените бебета мнозина нашенци, за да покажат, че са го­
леми тарикати - записват ги с най-различни чужди имена.

Третата съвременна и най-голяма беда е посърбяването. От
1920 до 1940 година бяхме жертви на насилствено посърбяване.
При преброяването след Втората световна война всички се пи­
сахме българи. През 500-те години турско робство нито един чо­
век от Босилеградско, включително и от Долна Любата не се е
отказал от вярата и потеклото си. За съжаление, процесът на по­
сърбяване продължи и по времето на комунистическия режим,
но по друг, по-перфиден начин. От 1950 г. до днес повече от по­
ловината българи в Сърбия са посърбени. Тази комунистическа
политика продължава, а днес я провеждат кадри от миналото.
Ние нямаме идентичност, чиято основна предпоставка е на­
личието на три неща: от кой произход сме, кой език говорим и
към коя вяра и църква принадлежим. Ако прибавим и проблема с
разминаването на календарите - СПЦ зачита стария, юлиански
календар, тогава е ясно, че ние, българите в Сърбия, нямаме
възможност да празнуваме празниците на същите дати, на които
ги празнуват всички останали българи.
През 60-те, 70-те и 80-те години на XX век населението на
Долна Любата много намаля, понеже голям брой долнолюбатани
се преселиха в градовете. В селото останаха предимно стари хо­
ра, които са по-малко от една четвъртина от някогашното насе­
ление. Цели махали останаха без нито един човек.
При написването на този труд - история и родословия на Дол­
на Любата - използвах данни от произведения на домашни авто­
ри, особено от този край. С този ръкопис не са обхванати всички
записки за Долна Любата, затуй остава място други да напишат
онова, което аз не съм включил в своя труд. Когато говоря за об­

стоятелствата, в които е написан ръкописът, а сетне и книгата
„Долна Любата - кратка история, родословия, бит и традиция", с
чувство на гордост изказвам голяма благодарност на моите дол­
нолюбатани, от които научих голяма част от това, което е напи­
сано. Това не беше отдавна - преди 20 години, и добре си спом­
ням как любезно ме приемаха в домовете си и радушно ми раз­
казваха за селото, за своя род, за съседните родове... Мнозина
от споменатите в тази книга долнолюбатани - като мои сътруд­

ници и свидетели на отминалото време, за съжаление, не са сред
живите. Вместо тях, тази книга, надявам се, ще четат техните
потомци, независимо къде се намират. Обръщайки се към чита-

8