Page 8 - dolna_ljubata

чески известия се смята тракийското племе пеонци. Те живеели
между реките Вардар и Струма в продължение на Драговищица
до планина Весна кобила и затова цялата област носи името Пи-
янец.
Въз основа на разказите и спомените на възрастните хора,
които са предавани от поколение на поколение, не само Долна
Любата, но и Босилеградското Краище не е привличало пресел­

ници, които да образуват постоянни заселища, вследствие на
особеното местоположение - недостъпни планински предели,
гребени, клисури, сурова природа и пр. Само изобилието на ру­
ди или пък удобните пространства за скривалища при ненадей­
ни нападения са могли да бъдат причина за заселяване на този
планински край, включително и на Долна Любата. От друга стра­
на пък липсват старини и въз основа на това излиза, че нямаме
минало. Обаче това е така само на пръв поглед. Босилеградското
Краище, въпреки че не е проучвано, има всички признаци на
старински живот. В Долна Любата на всяка страна се намират
тухли, хоросан, стари глинени изделия, железни домашни и во­
енни предмети, глинени и оловни водопроводни тръби, укрепе­
ни места, останки от църкви, гробища и др. Това подкрепят на­

ходките в махала Долинци и на Селечки рид, където имало стари
селища.
Заселяването на селото е тясно свързано с това на Кюстен­
дил, затова и населението на Долна Любата и Босилеградско не
е могло да бъде друго, освен като това на кюстендилската окол­
ност. В запазените паметници и историческите документи никъ­
де не се споменава, че в нашето Босилеградско Краище живее
друго племенно население. И в този край са живеели поред тра­
кийци, славяни, българи и турци. Последните обаче само са вла­
деели Краището, без да са живеели заседнало. В Долна Любата
турците никъде не са образували махали, няма турски имена на
долини, баири и върхове. В етнографските бележки на Йордан
Захариев за Краището се казва: „Краището е заселено изключи­
телно с българи и в това отношение по процент на българско на­

селение то държи прво място в Окръга и страната. Във всички
села са запазени спомени за новото доселване на Краището от
вътрешността на България - Радомирско, Брезнишко, Софийско,
Трънско, от днешна Македония и от другаде. Те са стопроцентни
християни, включително и циганите."
Нашият трудолюбив долнолюбтнин, планинец, е изпълнен с
вяра и трудолюбие, твърд пазител на българската духовност и
безброй безценни образци на подвиг и саможертви от нашата
13-вековна история. Затова трябва да бъдем признателни на хи­

лядите знайни и незнайни труженици - създатели на непреходни
материални и духовни ценности. Ако се обърне човек към исто­
рията на своето семейство, на своето родно село, ще намери там

6