Page 153 - dolna_ljubata

6 шоба, което се нарича аалантност. Не, та-
поклони, с една дума -
зи деликатност е вътрешна. Той няма да задава нескромен въпрос

дори на близкия си приятел, няма да обиди никого.
И в живота долнолюбатанинът е същински мъдрец: трезвен,
наблюдателен, умерен, благосколнно разположен, весел - така, как-
то казва една пословииа: Всичко, каквото става, се свършва с пе­
сен.
Долнолюбатанинът, както вече казахме, е трудолюбив, сърде­

чен, гостоприемен, ученолюбив, с буден и бистър ум. Неволята го е
направила прогресивен и възприемчив, решителен в начинанията
си. Хората в това село са честни и услужливи, живеят с голямо до­

верие. Честността е на особен почит и уважение, взаимопомощта
е неотменима, много се уважава роднинството.
През вековете долнолюбатанинът е проявявал невероятна
търпеливост, издръжливост, неугасващо свободолюбив и демокра­
тичност. Тези качества се предават от поколение на поколение и

са запазени до днес.
Долнолюбатани са стопроцентно българи и християни с из­
точно-православна вяра. Със същата вяра са и циганите.
Добри, леки и прекрасни хора са долнолюбатани. Леки, тъй ка­

то с тях можеш да живееш лесно и спокойно. Но умереността и
пестеливостта на долнолюбатани понякога се превръщат в скъ­
перничество.
В Долна Любата се пеело много, особено в хорото на всеки праз­
ник и най-вече на сватбите - освен хороводните, пеени са и специ­
ални песни за всеки от важните моменти на обреда. Пеело се е на
седенките, на жетва, по време на традиционните обреди на Коле­
да, Лазаровден, Великден, Гергьовден, Петровден и други празни­
ци. Пеело се значи постоянно. И будният, постепенно разбиваш
музикален инстинкт на народа непрекъснато е творил песенно бо­
гатство. Новото време обаче отдавна започна да гаси едно по едно
огнищата, 6 които се пазеше скъпата ни музикална традиция, за
да не остави днес нито едно от тях. Миграцията опустоши село­
то.
В моето детство се пееше много на хоро, на множество обреди
(обредни и обичайни песни: сватбарски, коледарски, лазарски), за
всичко, свързано с традициите ни. Пееше се на махленските тър­
жества, на жетва, на седенки. Пееше се преди или след свирнята с
кавал, дудуче, двоянки, с кемене, гайди или на тъпан. Помня от
детството си песните: „Елено, моме“, „Янка през гора ходеше“
„Хубава си моя горо“, „Хоро се вие край манастира“, ,Дбре, Кольо’
мамин Кольо“ и др. Изобилието от хубави старински наши песни’
както и култът към пеенето и певеца не се среща другаде 6 Боси’

1 Е1