Page 155 - dolna_ljubata

омесила зелник и трябвало да го отнесе на жетварите на една ни­
ва чак на Преслап. Дотам се пътувало час и половина, но тя ходе­
ла толкова бързо, че когато пристигнала при жетварите, зелни­
кът бил още жежък. Оттогава започнали да я викат Бръзата, а
по нея и махалата нарекли Бръзаци. Най-напред махалата се на­
ричала Преод. Там селяните отглеждали добитъка си, понеже
имало ниви и ливди, извори с много бистра и студена вода и буйни
пасбища по планината. Построили си търли, кошари и плевни. И
зимно време цялото семейство отивало при кощарите и плевни-
те, за да храни добитъка, който му изкарвал главния поминък.
Разбира се, хората от този род би оставали тук и през лятото, за-
щото долу в селото нямали нищо друго освен къща и зеленчукова
градина, но турците ги принуждавали да живеят „у село“, понеже
се страхували да не би горе в планината селяните да крият и хра­
нят през лятото комити (хайдути). Няколко пъти ги приканвали
да слезнат в селото, но те все отлагали и затова турците им взе-
ма ли връшниците и ги донасяли в Село, където били къщите. Тъй
като без връишици не могли да пекат хляб, селяните се принужда­
вали да слизат в селището. Това продължило няколко години, дока-
то турците не се убедили, че така вече не бива и ги оставили на
спокойствие. През една зима паднал толкова голям сняг, че цяла­
та долина се изравнила със седловината Преслап, където били
плевните. От Валози (от Камико) се спуснали грамадни снежни
преспи, та всичко затрупали и минали към Селечки рид. Напро­
лет, когато се стопил снегът, остнала само една овца с агне. Но
това и други страшни природни явления не могли да заставят
разселването на селяните по планинските склонове.
За основател на махала Бързаци и за родоначалник на бързач-
кия род, както ми разказаха най-старите бързачани, се смята
Иван Бързането, който пръв се заселил на това място. Той имал 2
сина: Богдан и Янко. Богдан също имал 2 сина: Ато и Велин. Ато
напуснал Бързаци и се върнал в Село, а Велин останал да живее със

семейството си в махалата. Богдан имал и пет дъщери: Цонка,
Божана, Ката, Ристена и Ленка. Цонка Богданова Иванова се омъ-
жила за Коста 6 Горна Лисина. Божана Богданова Иванова стана-
ла съпруга на Гено Дойчинов в мах. Село. Ката Богданова Иванова
се омъжила в Кюстендил. Ристена Богданова Иванова била омъже­

на в Дупница, а Ленка Богданова Иванова се омъжила за Стоичко,
син на поп Марко в Горна Ръжана.
Велин Богданов Иванов и съпругата му Кана имали 3 дъщери -

Люба, Мария и Божана, и 4 сина - Арсо, Никола, Христо и Алексан
дър.
Люба Велинова Богданова се омъжила за Костакия 6 козодол-

153