Page 184 - dolna_ljubata
P. 184

големи пари и за да не му пропаднат, той купувал имот по всички
                съседни села, в Босилеград, Горановци, Кюстендил, 6 околността
                на Брезник... Въртял търговия с добитък - овци, овни, агнета, го­

                веда, карал цели сюрии овце 6 Цариград, Солун и други градове. С
                една дума - станал много богат и надалече прочут чорбаджия. А
                бедните селяни, тъй като нямали пари да платят данъка на тур­

                ските бирници, били принудени да ги вземат назаем от Стамен и
                да залагат при него част от имота си. Мнозина обаче не успявали
                да върнат заема и така на чорбаджи Стамен оставали най-хуба­
                 вите ниви, ливади, градини и гори. Случвало се той да бъде в уп­
                равлението, когато селяните (раята) идвали по призовка и казва­
                ли на турските управници, че нямат откъде да платят данъка.
                Турците ги затваряли и биели с прикладите на пушките през гър­
                 ба. Имало повече случаи на някой да пречупят гръбнака, така че се
                налагало неговите близки да дойдат и да си го занесат вкъщи. Но
                 селяните се досетили как да се спасят от пребиването на гръбна­
                ка - преди да тръгнат при бирника, жените им облагали гърба с
                тесто. Затова чорбаджи Стамен говорел: „Удри, удри, аго, браш­
                нена вреча пуска брашно!“ - разказваха нашите деди.
                     Към края на турското робство и в Босилеградско завладял
                 страх сред турците, които владеели нашите села и разполагали с
                огромни имоти и богатство, събрано от раята. Често отивали на
                съвещание в къщата на чорбаджи Стамен - какво да правят и как
                да се изтеглят в Кюстендил, а оттам в Турция. Една вечер късно,
                към полунощ, при него дошъл най-заможният турчин. Договорили
                се турчинът да остави при чорбаджията целокупното си злато и
                през нощта да замине за Кюстендил, понеже не смеел да осъмне в
                селото от страх от хайдути, а Стамен да му отнесе златото
                там в строго определен ден и час. В определения ден чорбаджи
                Стамен натоварил златото на кон и го закарал 6 Кюстендил. Ве­
                черта, преди да влезе при агата, той доближил къщата му и за­
                почнал вторачено да гледа през ъгъла на ниския прозорец, покрит
                с перде. В стаята имало много турци, които разговаряли и с не­
                търпение очаквали чорбаджията от Долна Любата. Времето ми­
                навало и тяхното нетърпение ставало все по-голямо. В един мо­
               мент главният ага се обърнал към другите: „Останахме без зла­
               тото! Стамен вероятно е заловен от хайдутите и е изгубил гла­
               вата си, инак щеще непременно да дойде този наш голям приятел!
               Ако ли пък не е можал да дойде, нека да му е алал нашето богат­
               ство! То е събрано в това Краище, нека остане там, и раята пок­

               рай Стамен ще се храни!“ Когато чул тези думи, чорбаджията не
               видял кога се озовал при конете с товара, които били пазени от не­
               гови слуги. Обърнал конете назад, бързо напуснал Кюстендил и в



             182
   179   180   181   182   183   184   185   186   187   188   189