Page 184 - dolna_ljubata

големи пари и за да не му пропаднат, той купувал имот по всички
съседни села, в Босилеград, Горановци, Кюстендил, 6 околността
на Брезник... Въртял търговия с добитък - овци, овни, агнета, го­

веда, карал цели сюрии овце 6 Цариград, Солун и други градове. С
една дума - станал много богат и надалече прочут чорбаджия. А
бедните селяни, тъй като нямали пари да платят данъка на тур­

ските бирници, били принудени да ги вземат назаем от Стамен и
да залагат при него част от имота си. Мнозина обаче не успявали
да върнат заема и така на чорбаджи Стамен оставали най-хуба­
вите ниви, ливади, градини и гори. Случвало се той да бъде в уп­
равлението, когато селяните (раята) идвали по призовка и казва­
ли на турските управници, че нямат откъде да платят данъка.
Турците ги затваряли и биели с прикладите на пушките през гър­
ба. Имало повече случаи на някой да пречупят гръбнака, така че се
налагало неговите близки да дойдат и да си го занесат вкъщи. Но
селяните се досетили как да се спасят от пребиването на гръбна­
ка - преди да тръгнат при бирника, жените им облагали гърба с
тесто. Затова чорбаджи Стамен говорел: „Удри, удри, аго, браш­
нена вреча пуска брашно!“ - разказваха нашите деди.
Към края на турското робство и в Босилеградско завладял
страх сред турците, които владеели нашите села и разполагали с
огромни имоти и богатство, събрано от раята. Често отивали на
съвещание в къщата на чорбаджи Стамен - какво да правят и как
да се изтеглят в Кюстендил, а оттам в Турция. Една вечер късно,
към полунощ, при него дошъл най-заможният турчин. Договорили
се турчинът да остави при чорбаджията целокупното си злато и
през нощта да замине за Кюстендил, понеже не смеел да осъмне в
селото от страх от хайдути, а Стамен да му отнесе златото
там в строго определен ден и час. В определения ден чорбаджи
Стамен натоварил златото на кон и го закарал 6 Кюстендил. Ве­
черта, преди да влезе при агата, той доближил къщата му и за­
почнал вторачено да гледа през ъгъла на ниския прозорец, покрит
с перде. В стаята имало много турци, които разговаряли и с не­
търпение очаквали чорбаджията от Долна Любата. Времето ми­
навало и тяхното нетърпение ставало все по-голямо. В един мо­
мент главният ага се обърнал към другите: „Останахме без зла­
тото! Стамен вероятно е заловен от хайдутите и е изгубил гла­
вата си, инак щеще непременно да дойде този наш голям приятел!
Ако ли пък не е можал да дойде, нека да му е алал нашето богат­
ство! То е събрано в това Краище, нека остане там, и раята пок­

рай Стамен ще се храни!“ Когато чул тези думи, чорбаджията не
видял кога се озовал при конете с товара, които били пазени от не­
гови слуги. Обърнал конете назад, бързо напуснал Кюстендил и в

182