Page 187 - dolna_ljubata

една дъщеря - Арсена (1881 - 1960), която се омъжила за Милан
Атоб, който също живеел 6 Прудище (Джурчовци).

Мулинци

Преди идването на турците в нашите краища нахлула отня­
и го­
къде зла заразна болест - черната чума, която сеяла смърт
лям страх сред хората. Когато болестта захванала и Долна Люба-
та, една част от населението в махалите край Любатска река на­
пуснали къщите и се пръснали по баирите да търсят спасение
там където не минавали нито хора, нито добитък. Селяните от
мах. Мулинци събрали добитъка си и избягали към високия баир
Пипель. Тогава цялата местност била обраснала с толкова гъста
борова гора, че бежанците едва минавали през нея. Целта им била
да навлезнат възможно по-дълбоко в гората и да намерят подходя­
що място близо до извор. Настанили се в местността, която днес
се нарича Поляна. За да се отбранят от черната чума, която на­
падала и хората, и добитъка, мулинчани запалили боровата гора.
Взели още една предпазна мерка: всеки от тях, преди да влезне в
стана непременно минавал през огън, защото вярвали, че само
огънят може да унищожи „семето“ на злата болест, която се раз­
пространявала много бързо. Столетните борови дървета непре­
къснато горели и гората изчезвала все повече.
Мулинчани всекидневно наблюдавали от баира долината, но не
могли да видят никакво движение и понеже не се срещали с никой,
не знаели какава е съдбата на хората, които останали доле и дали
е минала опасността от болестта. Един ден се договорили да из­
пратят най-стария човек от махалата, за да провери какво става
край реката. Старецът, който носил на гърба си над 90 години,
взел тоягата си, минал през огъня и полека се запътил към река­

та. Едва успял да слезне от баира 6 Село. Минал през махалите, но
никъде не срещнал човек или добиче, нямало жива душа, всичко би­

ло пусто. Потърсил сеслкия поп, обаче и него го нямало. След това
минал през моста на Козодолската река и стигнал до своята къща
в Мулинци, която била празна, както и кошарата. Нямало с кого
да продума, да обмени новини, да се посъветва... Катастрофална­

та картина го натъжила до дън душа - никога преди не чувствал
такава мъка. Слисан от видяното, той с оловна стъпка тръгнал
обратно към върха на баира. Едвам ходел, но го крепела мисълта
че непременно трябва да се върне при своите хора и да им каже'
„Чумата е унищожила всичко живо в Село и Мулинци! Не слизайте
още доле!“ Стъмнило се, но с помощта на светлината на горящи­
те борови дървета старецът все пак успял да пристигне в Поляна

1 ОГ