Page 191 - dolna_ljubata
P. 191

Гнилище

                  Цеко П. Нешоб напуснал мах. Мулинци и се преселил със съпру­

             гата си Ленка 6 мах. Гнилище, където живеели до края на живота
             си. Къщата му е рухнала отдавна, а от неговите потомци никой
             не живее 6 Д. Любата. Празна остана и къщата на сина му Славчо

              в Мулинци.
                  В махала Гнилище е живял и Стойо Здравков, който бил женен
             за Вина. Имали 2 сина: Йованчо и Постол. Втора жена на Стойо
             била Пена, сестра на Цеко.
                  Йованчо Стойов Здравков (1864 -1944) живеел със съпругата си
             Катинка (1889 -1956) от Дукат, прочута баячка, която лекувала с
              билки хора и животни. Нямали деца.
                  Постол Стойов Здравков избягал със семейството си в Бълга­

              рия.

                  Ливазйе
                                              #м
                  В местността Ли-                       :ЙЙШ
              вагйе на десния бряг
              на Любатска река, от­
              въд Ранйин дол, къде- \                       л                         08
                                                               ш
                                                        жш
              то са градините на се-
              ляните от Село и дру- ||У
              ги махали, живеели ЦЦ
              братята Стоян и Вй
              Здравко (цигани).
                  Стоян и съпруга-
              та му Митра живеели РЦ
              6 къщурка до старата Щ
              къща на Велин. През
              турското време Митра била сайбия на Аджийска огреня, която
              първоначално владеел турски спахия. Тя срещнала спахията  на-
              ричан аджия, който събрал тълпа селяни от селото, завързал ги с

              въже и ги карал пред себе си. След като от аджията разбрала, че
              селяните нямали пари да си платят данъка и затова ги карал
              вързани, Митра извадила пари от своя пояс и платила дълга на се­

              ляните. Аджията просто не вярвал на очите си, но веднага пуснал
              селяните да си отиват по домовете. „Откупвайки“ съселяните си
              тя говорила: „Що че правим сама без тия човеци, без нината по­

              мощ я не могу да живеем!“ Раята била много благодарна на аобпо-
              дуишата жена, а на раздяла спахията й подарил Аджийска ^
                                                                                                   оареня




                                                                                                          1ЯЦ
   186   187   188   189   190   191   192   193   194   195   196