Page 124 - istorija_rilci

— 124 -

зиция отъ честите пушечни, картечни и артилерийски гърме­
жи. Това б Ьше единъ адъ, кой го всека минута увеличаваше
нашите загуби. Неприятелската артилерия успе да намери
нашата картечна рога и, като изби и рани по голямата часть
отъ прислугата и разруши три отъ картечниците й, намали
значително съпротивата на нашия дЬсенъ флангъ, която та­
зи рота му оказваше съ своя точенъ и превъзходенъ огънь.
Раненъ бе и командирътъ на тази рота капитанъ Стоилковъ,
който, следъ като повери командуването на остатъците отъ
ротата му на началника на картечница младшия подофчцеръ
Стоименъ Иванозъ Лнгелозь, се оттегли за превръзка къмь
превързочния пунктъ.
Къмь това време позицията на полка беше просто об­
гърната като въ мъгла огь падащите и пръскащите се съ
гол-Ьмъ тресткъ неприятелски шрапнели и бризантни грана­
ти, които на всека крачка сееха смьрть въ нашите редове.
Въпреки всичкия тоя ужасъ, малкото остатъци на храбрите
и самоотвержени Рилци продължаваха да отстояватъ съ нуж-
диото хчаднокървие и себеотрицание на позициите си. Тре­
бваше да дойде фаталната запов+дь за прекратяване на во­
енните действия отъ наша страна, която тури край на тази
наша славна и героична съпротива и докара пълната ката­
строфа за полка.

Б&ше 2 чзса сл. пл. Боятъ беше вече надминалъ върха
на своето ожесточение. Къмъ това време началникътъ на
щаба на бригадата, майоръ Живковъ, пристигна на позиция­
та и лично загювЬда на сйгналистите да свирятъ сигнала
„отбой“. Той имаше заповедь отъ командира на бригадата,
полковникъ Митовъ, да предаде заповедь на полка да пре­
крати стрелбата по цЬлата линия, а самъ той, като парла-
ментьоръ, придруженъ отъ сигналистъ съ белъ флагъ, беше
натоваренъ да отиде при командуващия сръбските войски
срещу насъ и му предаде едно писмо отъ щаба на дивизия­
та, въ което се съобщаваше, че ние имаме заповедь да пре-
кратиме военните действия.
Сигналътъ „отбой“, подаденъ изозадъ отъ сигналистите,
не бе чугъ отъ всичките дружини, особено отъ тия, които
беха къмь десния флангъ. Той беше действителна изненада
за тия, които го чуха, понеже дойде въ единъ моментъ, ко-
гато боятъ беше въ разгара си и когато сърбите на много
мбста се бьхз доближили до пашите окопи на 200—300 крач­
ки, но не можаха повече да напреднатъ благодарение па на­
шето упорство. Тези отъ нашите части, които чуха сигнала,
прекратиха стрелбата и издигнаха бели флагове, като повЬр-
ваха, че войната е вече прекратена. Мнозина отъ техъ ста­
наха прави, когато забелязаха началникъ щаба да се възкач­
ва на гребена на пжть къмъ сърбите. Последните, обаче,
вместо да прекратятъ стрелбата, откриха най-силенъ вих-