Page 125 - istorija_rilci
P. 125

- 125 —


                    роиъ огънь, смътайки навярно това отъ наша страна за сла­
                    бости, а може би и за нЬкаква измама или нЬщо подобно.
                     Настана за момснтъ голЬма суматоха, въ която б1тха убити и
                    ранени голЪмъ брой офицери и бойници. Самъ началникъ
                    щаба на бригадата, майори Живкови, чийто конь бЬ убитъ,
                    се вид% принуденъ да се върне назадъ, безъ да може да из­
                    пълни мисията, за която бЪше пратенъ.

                           Недоумението между войниците б-кше голямо. Докато
                    тЬ не се решаваха да стрелятъ, сьрбитЪ, напротивъ, косиха
                    съ честия си огьнь нашитЪ редове и започнаха да                          настъп-
                    вати. НашитЪ войници все още мислеха, че, щомъ сърбитЪ,
                    достигнатъ до тЪхъ, ще разбератъ, въ що се състои работа­

                    та, и нищо нЬма да им ь направягъ. Обаче, тЪ бЪха горчиво
                    излъгани въ предположението и вярването си. Между  това
                    заповеди за отстъпление н4ьмаше и понеже минутит^ вър­
                    виха бързо, всякой требваше да решава въпроса по своему.

                           СърбитЬ използваха това затишие отъ наша страна и
                    и, като ньмаха вече предъ себе си никаква съпротива, се
                    нахвърляха зверски въ нашитЪ редове и избиха почти всички,
                    които се намираха на попреднитЬ линии. Не бЪха пощадени
                    при тази сЪчь дайте и тежко раненитЪ, които т'Ь намЬриха
                    по позициитЬ. Стоящите войници въ по-заднитЬ редове, като
                    видяха какво става нанредъ сь тъхнитй другари, хукнаха на­
                    задъ, кой както може да се спасява.

                           Самзто оттегляне назадь б1зше трудно, понеже сърбитЪ
                    бЬха много наблизко. Вънъ отъ това тк използуваха прекра­
                    тяването ) а стрелбата отъ нашата 3. дружина, кояю се нами­
                    раше на лЬзия флангъ и, като обходиха този флангъ,  явиха
                    се въ тилътъ на палка. Тукъ попадна въ пленъ по-голЪмата
                    часть отъ 3. дружина заедно съ дружинния си командири
                    подполковникъ Каролевъ.

                           Картината на отстъплението бкше покъртителна. Сърби-
                    тЬ съ ураганенъ пехотенъ, картеченъ и артилерийски огтьь
                    преследваха отблизо пашит-Ь войници, които  б^ха подирили
                    спасение въ           оттеглянето си назадъ, за да избЪгнатъ
                    отъ онази с1зчь, която вид Ьха да се върши по позицията. Го-
                    лЬма часть отъ т^хъ бЪха настигнати и немилостиво избити
                    отъ сръбската кавалерия, която се бЪ втурнала да  ги пре-
                    следва. Останалата часть, пръсната по единично  и на малки
                    групички, следъ едно безостановачно бързо движение назадъ,
                    около 7 — 8 километра, капнала сьвършенно отъ умора, бЬ-
                    ше се добрала до висотит-Ь на селото Лепопелци, отгдето,
                    безъ да може да се приведе въ порядъкъ, продължи отстъ­
                    плението си по посока на Кочани и можа да се приведе въ
                    редъ чакь при селото Спанчево, гдето и остана да нощува.
                    Въ това село до късно вечерьта отъ цЪлия полкъ бЬха се
                    събрали всичко около 25 офицери и около 450 войници                            чи-
   120   121   122   123   124   125   126   127   128   129   130