Page 168 - istorija_rilci

— 163 -

Подкрепени отъ огъня на нашите две планински оръ-
дия и отъ тол на 10. и 11. роти отъ фронта, 9., 12. и 16. ро­
ти настъпваха енергии ю въ обхзатъ на неприятелските флан­
гове, обстрелвани непрекъснато отъ неприятелския пушеченъ
и-артилерийски огънь. Когато тия роти се доближиха на око­
ло 600 — 800 крачки отъ неприятелските флангове, 11. рота
настъпи по фронта подъ прикритието на 10. рота и планин­
ските оръдия, заели позиция на върха Чука. Въ 2’2 ч. € Л.
пл. 9., 11., 12. и 16. роти се понесоха въ атака по стръмни­

те склонове на неприятелската позиция. Съ гъгмсгласно
„ура" и „на ножъ“ ротите, водени отъ своите ротни коман-
дири,се нахвърляха въ сръбските окопи. Завърза се ожесто­
чена борба, при която нелриятельтъ остави повече отъ 60
трупове. Остатъц-гЬ отъ разбитите сръбски части на тази
позиция въ паническо бягство отсъпиха къмъ селото Несвър-
та, преследвани сь огънь отъ ротите и такъвъ отъ планин­
ските оръдия, които бързо се бЬхз изкачили на завзетата
неприятелска позиция.
Огсгъмващите сръбски части скоро получиха подкре­
пление една дружина отъ 4. полкъ 1. позизъ, окопитаха се
и заеха позиция при селото Несвърта. При върха Ирищипъ
(кота 1734) сърбите беха наново разбити и остъпиха въ две
посоки — едни къмъ висотите Оетровецъ и Боровикъ, а
Други — къмъ висотите Прозракъ, Присада и Завърти коби­
ла. Когато 16. рота и 3. и 4. вззодове отъ 10. рота се изка­
чиха на висотата Зазърти кобила, тЬ бЬха почти привърши­
ли патроните си. Излезлага първа на висотата 16. р. се при­
нуди малко да отстъпи, понеже на 303 крачки предъ фрон­
та й се беше насочила една сръбска рота въ походна коло­
на, подкрепена съ отстъпилите стръбски части в ъ тази висо­
та. Щом ъ забелеза колебанието на тази рота, началникът ь
на бойната часть командирътъ на 3. дружина, майоръ Иаа-
ноаъ, изпрати въ подкрепа б. рота на поручикъ Черк;зовъ и
подаде сигналь за атака. Веднага се поде едно мощно и
громко „ура“, при екота на което и устрема на ротите, сър­
бите се изплашиха и хукнаха въ паническо бегство, пресле­
двани отъ 6., 16. и двата взвода отъ 10. роти. Една часть отъ
отсжпвадите и поокопитили се сръбски части заеха върха
Присада, където отблизо бЬха обстрелвани отъ нашите две
оръдия. Атакувани и на този върхъ, сърбите се пръснаха
отново въ паническо бегство изъ околните горички, урви и
долове, преследвани отъ гореказаните наши роти, които при
енгусиазъма си съ викове „ура‘ вдигнаха на ръце ротните
си командири и командира на 3. дружина, майоръ Изановъ,
който вървеше заедно сь техъ.

9., 11. и 12. роти и 1. и 2. вззодове отъ 10. рота също
та к а енергично преследваха по петите сърбите и въ своя
устремь напредъ скоро заеха важните пунктове: в. Остро­