Page 171 - istorija_rilci
P. 171
— 171 —
димата мъстность къмъ СтрешариуЬ. Тази колена нЪма нк-
какви особени действия на днешния день, лонеже против-
никътъ не прояви действия среяду нея. ЛЬвата колона — А.
дружина па майоръ Начевь — и тя съгласно получената за*
повЬдь остана на днешния день на засмзнитЪ оть нея по
зиции, като съ разузна за гелни части и патрули задържаше
и охраняваше маста на р. Морава при с. Връстница.
За изтълнение на своята задача средната колона тръ
гна оть Вра пека Баня вь 2. ч. сл. пл. Тя требваше да чака
29. п. Ямболски полкъ който бЬше вь околностите на гр.
Враня, да излезе по лЬзия бр-Ьгь на Морава и се подравни
гора-дола на една височина съ нгя. Тя настъпи въ две ко-
лони: дясната — 1. дружина по пътя Липовацъ — Клисура
и лЬза —■ 3. дружина по пътя с. Буйхозаць — в. Разни бу-
ке. Дзижението на коланитЪ бЬше труднз по причина на мно-
го разкаляната почва огъ дъжда, който продължазаше да
вали презъ цЬлия день. Следъ единь много труденъ и мъчи-
телень походъ, късно вечерьта, безъ да срещнатъ по ПЪТЯ
си прогизникъ, цружинигЪ пристигнаха и се установиха на
бивакъ съ всички мЬрки на охранение: 1, — на върха Мал
ки Кичоръ, а 3. — на върха Равни буке.
* ■
БоевегЬ по долината на р, Елашничка.
(9., 10. и 11. октомврий).
На 8 октомврий за съроитЪ имаше сведения, че тЬ
съ около две роти заемагъ селото Себе Враня и висотигЬ
югозападно огъ него, а други тЬхни части се напралявали
кьмь с. Несвърта. По заловЬдъ на бригадния командиръ
средната колона (1. и 3. дружини) на този день трЬбваше
да продължи настъплението си къмъ селата Себе Вргня
Елашница. ДружинигЬ настъпиха въ боенъ редъ и,
следъ слаби престрелки съ противника въ тази планинска и
гориста мТст.юсть, късно следъ пладне заеха: дружината на
майоръ Ивановъ — хребета на десния брЪгъ па рТката Кор-
беовацъ, южно огъ върха (кота 610), а тази на майоръ Дн-
дреевъ върха Девойка. ДружинигЬ съ мЪрки за охране
ние останаха да нощувзтъ на горнитЪ висоти, необезпокояна-
ни отъ противника. Хората, измерени оть движението по
стрьмнигЬ и дълбоки долове презъ деня, при стъмване на-
кладоха голЬми огньове въ падинигЪ и покрай тЪхъ се ре
диха да сушать дрехитЕ си, измокрени отъ проливния дъжд ь
презъ деня.
Доволствието на хората при това бързо напредване на
частитЬ бЕше редовно, само че подвозътъ на хлЪба ставаше

