Page 185 - istorija_rilci

- 185 -

ПОХОДЪТЪ НА ПОЛКА
презъ Кукавица планина за гр. Враня.

(27. — 30. октомври й)

На 27. охтомзрий бригадниягъ командиръ получи запо-
в^ць дз се отправи съ бригадата си, 13. и 26. полкове, презъ
Кукавица планина зз Враня и огъ тамъ зз селото Бояновци,
где го дз пристигне най късно нз 29. октомврий вечерьта. На
пашата бригада и 3. п. Балканска дивизия се възлагаше да
отрежагъ пътя на отстъплението на сръбската армия къмъ
Кзсозо поле, вследствие на което т1з требваше бързо да се
премЬстягъ и настъпять по посока на Бояновци Г иляни
— гр. При.ципа. До къмъ обЪдъ на днешния день маститЪ
останаха по местата си, гдето замръкнаха на вчерашния день
вечерьта. Понеже по-нататъшното преследване на сърбитЪ
се възлагаше на 1. п. Софийска дивизия, то, съ пристигането
нз б. п. Търнозски полкъ, който зае фронта на бригадата, ча-
сгитЪ къмъ об&дь се оттеглиха и започнаха да се пригото-
нлязагъ зз похода, който имъ предстоеше за следъ обЪдъ
на днешния день.

На пътъ за гр. Враня полкътъ потегли въ два ешалопа,
1. и 3. дружини съставляваха първия ешалонъ, който тръгна
въ 2 ч. сл. пл., а 2. и 4. дружини —- втория елашонъ и тръг­

на единъ часъ по късно. 26. п. Пернишки полкъ следваше
следъ колоната на полка. Понеже предстоеше да се преми­
нава една много мъчнопроходима мЪстность, то всичката при­
дадена къмъ бригадата полска артилерия б4з изпратена да
следва по шосето, което върви гю долината на р. Морава.
Предстоеше да се премине мъчнопроходимзта Кукавица
планина и на 28. октомзрий да се пристигне въ гр. Враня.
При махалата Букова глава колоната на полка, начело съ 3.
дружина, която се охраняваше съ азангардь (9. рота) напу­
сна шосето и като премина реката Ветерницз, започна да се
възкачва по склоновете на Кукавица планина. Пътьтъ, доста
труденъ и на м^ста много оласенъ, минаваше презъ една ве­
нозна гора, покрай много стръмни урви и дълбоки долове.
Рилци, прегърбили се отъ тежкия товаръ, изнемогваха по ви-
сокигЬ стръмнини, понеже,въпреки този труденъ и мъчите-
ленъ походъ, тЬ няколко депа подъ редъпреди това прекар­
ваха дчитЪ въ непрестанни боеве и походи, безъ сънь и по­
чивка. Особено труденъ и мъчителень ставаше походътъ съ
настъпването на нощьта, която лрЬчеше на ориентирането и
способстваше за разтягане на колоната и разпокъсването и.
За подържане на връзката, гората биваше оглушавана отъ
проникването на хората, ехото на които викове се разнасяше
и оглушазаше околната местности, На много мЪста конетЪ