Page 186 - istorija_rilci
P. 186
186 —
пропадаха и ставаше нужда за спирания, разтоварвания и от
ново да се товарятъ.
На разсъмване полкътъ стигна и се установи бъ подно
жието на върха „Коприва“, сжщо така обрасълъ съ вековна
д-^бова гора. Измина доста време за събирането му предъ
видъ много голямото разстягане на колоната, която на много
мЯста требваше да се движи въ колона по единъ. Рилци ско
ро нзкладоха гол Ями огньозе и насядаха на групи около тЯхъ.
Силниятъ и студенъ вЯтърь развиваше пламъците на грамад
ните огньозе и караше хората да се отдалечавагъ на значи
телно разстояние отъ тЯхъ. Изтощени отъ дългия и труденъ
мзршъ, тЯ, въ по-гол Ямага си часть, зздрЯмаха отъ силната
умора, безь да иматъ желание да извадятъ оскждната суха
храна, кояго носеха съ себе си, за да се нахранятъ.
Величествена действително бЯше гледката на млогото и
огромни огньозе, които осветиха на едно голЯмо разстояние
тази стара отъ векове гора. ААножество високи, повече отъ
20 метрови букаци, отъ различна дебелина стърчеха единъ
до другъ и придаваха една тайнственость на този не-
проходими и усамогенъ балкански край. ГолЯма часть отъ
на земята,
вЯковнитЯ букаци, повалени отъ буритЯ, лежеха
покрити съ лишеи, мьхъ и ззровени на половина въ сухата
и окапала ш/мз, образува ца цЯли пластове отъ различна де
белина. Една часть отъ тЯхъ, съзьршенно изгнили, свидетел
ство за тяхната старость, се раздробяваше въ прахъ щомъ
човЯшки кракъ сгжпЯше върху т^хь.
Особено приятна и величествена бЯше гледката, която
се откриваше предъ Рилци откъмъ югозападъ, гдето мЯ-
сгностьта, като незалесема на нЯкои мЯста, даваше възмож
ности на окото да се любува на далечни г% и необятни за пе-
го балкански простори. Огъ тукъ се виждаше една голЯма
часть отъ р. Морава да лжкатуши между гориститЯ хълмове
па Л Псковското поле. Далечъ къмъ югоизтокъ се виждаха
силуетитЯ на ь е тччественитЯ Стрешеръ, Чемерникъ и Власи-
на планини. По на югъ погледътъ се спираше на върховете
Патарица и Доганица, а още пб на югозападъ въ далечина
та се забелязваха покрити съ едно було отъ тънка синевина
високитЯ върхове на Шзръ планина.
Вь 7 ч. пр. пл. на 23. октомзрий дългата колона на пол-
ка, състояща се отъ върволица хора и коне, започна да
се спуща отъ най-високитЯ върхове на Кукавица планина, за
да излЯза презъ селото Лалинци и р. Ветерница на шосето,
което води отъ гр. ЛЯсковец ь за гр, Враня. Д ижейки се
мълчаливо отъ върха надолу по шумата и изпопадалитЯ де
бели стъбла и клонове изъ гжстата и едра гора, Рилци съ
тежкия си товаръ отъ заденати раници и пушки, доста измо
рени, въ И1), ч. пр. пл. стигнеха въ Голямо село, отъ гдето
следъ едночасова почивка въ 121 }2 ч. сл. пл. потеглиха по

