Page 213 - istorija_rilci
P. 213

- 213 —


                  за охрана на граничната линия. Срещу тази наша охранител­
                  на линия минаваше гръцката граница, следвайки отъ Али Бо-
                  тушъ     — Ченгене кале по направление на р. Бистрица. Въ
                  най-близката си часть до селото Пиперица, гдето бЪше наша­
                  та сгражева застава, гръцката граница минаваше на не пове­
                  че отъ 500 крачки.
                         Въ случай на нападение отъ къмъ гръцка страна отъ
                  посоките Али Ботушъ — Крушево, Ченгелъ планина,  пол-
                   кътъ, усиленъ съ Ю бзтареи и рота пионери, требваше да
                   заеме позиция на линията върха Голакъ (833) — по хребета
                   надъ бивака съ посока р. Бистрица. Въ частности  на полка
                   презъ времето на стоянито му на този бивакъ се                          възложи
                                                                                            линията
                  да укрепи хребета южно отъ бивака и северно отъ
                   Пиперица — Лехово, въ подножието на която линия протича
                   Петровската рЪка.

                          За укрепяване на тази линия се редуваха ротитЪ                          отъ
                   дружините си всЪка въ дадения й участъкъ почти ежедневно.
                   Понеже тази отбра штелна линия минаваше много близко и
                   южно отъ бивака на полка, ротитЪ се връщаха за храна на
                   бивака. Едновременно съ охраната на граничната линия и
                   укрепязанието на позицията, се работеше пжтя отъ с. Катун-
                   ци — покрай бивака — за с, Петрозо. За тази работа се на­
                   значаваха сжщо роти по нарядъ отъ дружинитЪ.

                          Въ домакинско отношение                 полкътъ бЪше добре по-
                   стазгнъ на този бивакъ. Службата бЬ така наредена, че не
                   куцаше въ нищо. А и животътъ си течеше съ нуждната ве-
                   селость и приятность, като се вземе въ                   съображение още
                   позече,    че тукъ бЪхме тъкмо въ началото на прол^тьта. Още
                   съ пристигането, понеже б^ше великиять пость, хората се при-
                   частиха въ      близкото село Калиманци. Тжгата и меланхолията
                   б1з\а разгонени, понеже по редъ презъ всеки седемь дена
                   офицери и войници се редуваха въ домашен ь отпукъ въ Бъл­
                   гария. Едни се връщаха обновени съ добри впечатления, а
                   други, обнадеждени, чакаха ежедневно реда си, за да си оти-
                   датъ и се видятъ съ своит^Ь мили и близки.

                          Вънъ отъ това въ праздничнитЪ и неделни дни се у-
                   стройваха тържества, които убиваха скуката. Едно такова
                   тържество бЪше устроено и въ деня на Великдень, на който
                   день се отслужи молебенъ, даде се подобрена храна съ ко-
                   зунакъ, яйца и вино, а следъ пладне отъ 2—6 ч. офицери и
                   войници играха заедно кръшни хора и прекараха времето въ
                   п Есии, игри и разни други забавления въ пълна задушевностъ.
                   За предпазване на хората отъ много опасната и заразителна
                   болесть холера бЕха взети мЪрки за образцова чистота въ
                   кухнитЪ, бивацитЕ, а особено при отходнигЬ м1ьста, а едно­
                    временно съ това всички чинозе огъ полка б^ха ваксинирани
                    съ противохолерната ваксина.
   208   209   210   211   212   213   214   215   216   217   218