Page 208 - istorija_rilci

— 208 —

Егкха отъ лой свещи и то много дорба изработка, съ които
освЪтвяваха вечерь палатките си така че бивакътъ нощно
време отдалечъ имаше видъ на единъ много хубавъ и кра-
сивъ населенъ пунктъ.

На бивака при Бурлево полкътъ стоя близо 2' 2 месеца,
т. е. ц-Ьлата почти зима презъ 1915.—1916. год. Въ началото
на стоенето си тукъ хората се заловиха да приведатъ въ
редъ сол билото и оръжието си, доста изоставено отъ непре­
станните боеве и походи. Наредъ съ това още отъ първите
дни на установяването на бивака започнаха ежедневно да се
изпращатъ по две роти отъ дружина, които работеха по по
стройка на пътя Бурлево —- Серменино. Тази работа се при­
върши къмъ 20. декемврий, следъ която се почна друга та­
кава по укрепяване ю на висотата 600 южно отъ с. Кованецъ
и направата на пътя, който води отъ с. Серменино до тая
висота. Работата по укрепяването на тази висота и на напра­

вата на пътя полкътъ привърши до 10. П. Ротите, които не
оЬха на раоота, използваха свооодното си време освенъ за
разни домакински нужди, но и въ занятия и беседи, необхо­
дими за тяхната строева подготовка.
Бивачниятъ животъ на Рилци въ единь отъ най-лошите
сезони на годината зимата, въпреки неговото разнообра
зяване съ раоота по позициите, съ строеви занятаия и така­
ва за тЬхните домакински нужди, течеше бавно и се прекар­
ваше доста тяюстно и скучно. Целиятъ почти месецъ декем­

врий се прекара въ лишения за хлебъ и продукти, както за
хората, така и за дооитъка. Рилци требваше да се задово-
лятъ, и тЬ това правеха безъ роптание, само съ по половинъ
хлкбъ на день и то недоброкачествен^ по причина, че по-
големата часть отъ мостовете при отстъплението беха хвър­
лени въ въздуха една часть отъ сърбите, а друга—- отъ са­
мите французи,

Добитъкътъ въ по големата си часть беше измърша-
велъ и голема часть отъ него измрк по причина, че немаше
за него фуражъ — слама и сЬно, а требваше да се задово­
лява само съ по една шепа ечмикъ и съ шума, която хо­
рата съоираха по урвигк въ близката гора. Пуснатъ на паша,
отъ гладъ той гризеше стеблата на дребната дъбова гора и
ядеше сухите й листа, които не можеха да уталожатъ глада
му. Чакъ къмъ края на м-цъ декемврий положението сравни-
телно^се пооправи съ привършване на новите мостове, но
за дооитъка беше вече късно, той беше вече съвършенно
изтощенъ. Стана нужда, по липса на добитъкъ и
ность на съществующия, Рилци да по негод-
ходятъ съ километри до
складовете съ припаси и да носятъ на гръбъ човалите съ
хлеоа и продуктите — работа, която продължи доста дълго
време и която много ги измори и изтощи.