Page 38 - istorija_rilci
P. 38

- 39 -



                    войници огъ ротата, вследствие на голямата умора                         дости-
                    шаха върха и се присъединиха къмъ ротата чакъ къмъ 3 х\
                    ч. сл. пл. Н 1 склоновете на висотата, близо до върха, заема­
                    ха позиция около 30 неприятелски войници, часть отъ които
                    бЬха избити, други пленени, а само малка часть сполучи да
                    избяга. Огъ този върхъ рогата се явяваше въ тилъ и флангъ
                    нз турцит%, които водеха бой въ цесносъ двете дружини отъ
                    26. п. Пернишки полкъ по склоновете на Повиенъ. Това об­
                    стоятелство бЬше оценено отъ командира на 3. дружина,
                    подполковникъ Каролевъ, който беше на върха, и той реши
                    повече да не настъпва на северъ, понеже оттукъ достигаше
                    цельта си и, като взема съ отделни взводове и отделения
                    важните въ съседство съ висотата пунктове, не позволяваше
                    на противника да отстъпва къмъ Кочани,а тия отъ него.които се
                    опитваха да сторятъ това, биваха унищожавани. На тази по­
                    зиция 9. рота залози 5 каня, натоварени съ патрони, 13 пле-
                    ника и около 40 пушки.
                           Вь 4 часа сл. пл. на позицията пристигна и 10. рота на
                    капиганъ Георгиевъ Сава, само съ два взвода. Останалите
                    два, по заповеди на командира на бригадата, беха останали
                    североизточно отъ гр. Кочани за охрана на щаба па брига­

                    дата — между града и селото Устранъ долъ. 3. дружина съ
                    една и половина роти остана на тази позиция до 7 ч. сл. пл.,
                    по което време частите отъ 26. п. Пернишки полкъ бЬха за-
                    владези вече срещуположните висоти. Тогава дружината се
                    сне огъ позицията и се отправи за гр. Кочани, гдето при­

                    стигна въ 10 ч, сл. пл. Веднага съ пристигането 9. рота бе
                    върната назздъ и зае съ стражеви застави охраната на би­
                    вака въ града въ източна посока, между шосето и висотата
                    553, а пол/рогата огъ 10. рота остана на бивакъ въ турските
                    палатки до казармите въ караулъ за охрана на военните
                    с<лздозе, находещи се въ града.
                           Вь днеш тя бой 12. рота на капитанъ Райковъ                        която
                    съ два взвода вь началото на боя беше се развила въ боенъ
                    редъ на висотата сезерно огъ с. Якимозо, близу до шосето,
                    следъ настъпването на 2. и 3. др/жити, получи заповедь отъ
                    к-ра на дружи тага да остана въ прикритие на планинската б ;-
                    тарея, която бе пе на около единь клм. задъ нея. Когато тази
                    рота събра вззодоаете си и се отправи да заеме мЬстото си
                    при батареята, тя намери тамь други части и, отправлявайки
                    се дз се присъедини къмъ дружината си, получи заповедь
                    отъ командира на бригадата, предадена й отъ началникъ ща­
                    ба на бригадата, майоръ Жззкозъ, да настъпи къмъ дърве­
                    ния мостъ на р. Брегалница съ посока на гр. Кочани. Къмъ
                    същото това време и 11. рога на поручикъ Карановъ получи
                    заповедь лично отъ командира на полка да се насочи къмъ
                    селото Оризари, така че 3. дружина остана да действува, как-
                    то видехме, само съ 9. и 10. роти. Това се наложи, по при-
   33   34   35   36   37   38   39   40   41   42   43