Page 42 - istorija_rilci

— 43 —

Ктмъ б часа сл. пл. боятъ се прекрати. Противникътъ,
сьвършенно сломенъ, бЕше отстъпилъ въ паническо бягство
по шосето Кочани — Щипъ. Часть отъ него по единично и
по групи отстъпи презъ Плачковица планина къмъ Радовкшъ
и Струмица. Една малка часть отъ ротите на полка останаха
да нощуватъ на бизакъ при казармите въ града, а по-год-Е-
ма часть отъ тЬхъ — на позиция при висотите около него,
каго вземаха мерки за охрана и посрещане всякакви изне­
нади. До кьсно презъ нощьта се всдЕше престрелка съ от-
стъпающи групи и отделни неприятелски бойници, кситопри
отстъплението си, като заблудени, се натъкваха на нашите
охранителни части.

Не сре цайки никакво особено силно съпротивление отъ
турците, полкъть въ боя па днешния день даде загуби: 12
убити долни чинове, а ранени: командирътъ на 8. рота, ка-
питанъ Димитровъ, и 42 долни чинове. Турците въ паниче-
ското си отстъпление изоставиха на полесражепито цТ-
лата си полска скорострелна батарея (4 оръдия съ 8 заряд­
ни ракли) и около 100 души убити войници, а между това и
множество палатки, пушки, патрони, шанцовъ инструментъ,
о5лЬ<ла, снаряжение и др. Само отъ полка бЕха заловени
въ пленъ един ь офицеръ и 92 войници, а ка го трофеи —
пЕколко товарни коня съ бойни припаси, пушки, патрони и
др. военни материя ли.

Така се завърши днешниятъ бой, въ който Рилци за
пръзъ пъть въ тази война получиха своето бойно кръщение.
При своето енргично и почти безспирно настъпление, тЕ не
дадоха възможности на турците да се опомнягъ и да изпол­
зува гъ множеството добри и удобни поз! ц и, а ги обърнаха
въ бЕгство и сравнително въ скоро време завладЕха града.
Падането па гр. Кочани зарадва много и населението отъ Кю­
стендилския край, което още въ началото на войната жи-
вЕше съ страхъ, каго какьвъ ще бъде резултагътъ отъ пър­
вите стълкновения съ врага.
На днешния день беше спечелена още една голТма по­
беда надъ врага въ Тракия, Нашите победоносни войски отъ
111. българска армия следъ двудневни упорити боеве бЪха за­
владели крепостьта Лозенграцъ. На днешния великъ за Бъл­
гария день българскиягъ нацисналенъ фпагъ се развЕваше
гордо на тази огъ голЕмо значение крепость, за която реор-
ганизаторътъ на турската армия, Голцъ паша, при полагане
основния й камък ь, бЕше казалъ, че тя не ще може да бъде
завладяна за по-малко отъ три месеца и то само отъ пруски
войски.

Победата при Лозеиградъ се разнесе съ светкавична
бързина по цЕла България и въ скоро време премина грани­
ците й, като очуди и удиви цЕлия тотавашенъ цивилизсванъ
свЕтъ. На днешния день ликуваше цфлиятъ български на-