Page 45 - istorija_rilci

- 46 —

тека, която постепенно и съ доста голяма стръмнина се
спуща къмъ югъ. Мкстностьта, на мТста гола, а на мЪста
обрасла съ дребна и голяма гора, стесняваше движението
на колоната, която па много мкста се проточзаше при дви­
жението по билото на планината. Движейки се предпазливо,
рогигЬ къмь 8 ч. сл. пл. достигнаха на така наречената ви­

сота „Бука“, находеща се между върха 1000 и селото Ко-
джали, и тукъ се спрЬха, за да пренощуватъ.
Спорадъ добигитк сведения оть мЬстнитЬ жители, въ
гр. Радовишъ се намирали около 200 души турски войници
съ едно планинско оръдие. Самото население по тия мЬста
се състоеше отъ турци, враждебно настроени срещу насъ
и снабдени отъ турската власть още отъ мирно време съ
оржжие, за да се бранятъ срещу българските комити, които
намираха прибежище по тия скрити непристжпни мкста.
Всичко това налагаше една голяма осторожность и предпа-
зливость на ротигЬ, на които 6Т възложено да действуватъ
въ този край.
За предпазване отъ изненади, ротитЪ заеха позиция на
висотата „Бука“ въ следния редъ: 5. рота източно отъ пжтя,
който води за селото Коджали, а 8. рота —■ западно отъ не­
го. Набързо се построиха стрелкови трапчета, въ които ро-
тигЬ останаха да пренощуватъ, охранявани напредъи въ стра­
ни презъ нощъта съ часови и секрети. Сгушени въ тия мал­
ки окопчетз, войниците, вследствие на влажното, студено и
ветровито време, въ по голямата си часть останаха будни
презъ цялата нощь.
За да изпълни задачата си и заеме на време гр. Р<здо-
вишъ/ командирътъ на 5. рота, капитанъ Тодоровъ, заповяда
много рано сутриньга на 17. окгомврий да се приготвятъ хо­
рата за походъ. Вь 5 часа пр. пл. ротитЪ подъ прикритието
на два взвода отъ 8. рота трьгмаха въ походъ, направлявай­
ки се по пътеката за с. Коджали. Когато патрулитЪ набли­
жиха гората предъ селото, по т^хъ се откри огънь, който
все повече и повече се учестяваше. Това стана причина да
се повърнатъ ротит-Ъ по заповТдь на старитЪ си мкста, где-
то останаха да чакатъ разясняване па обстановката до су-
триньта. Когато добре се разсъмна, забелязаха се групи отъ
хора (башибозукъ) около 200 человкка да излизатъ отъ се­
лото и се насганязатъ въ направенигк окопи въ северо­
западната му окрайнина.
Въ 7 3}2 часа командирътъ на 8. рота, поручикъ Само-
ковлийски (по прякоръ за едни Влашуняка, а за други мал
кия Самокозлийски, за разлика отъ братовчедъ му, стария
Самоковлийски, който сжщо служеше въ полка), получи за-
повкдь да настжпи и заеме нивиък югозападно отъ селото
Коджали. Участъкътъ вь лЬво оть тази рота се определяше
за настжплсние на 5. рота на капитанъ Тодоровъ Пеню.