Page 59 - istorija_rilci

60 ““

двете воюващи страни да изпратятъ делегати въ гр. Лон-
донъ, где го бе определена да се състои конференцията, коя­
то трЬбзаше да изработи условията на окончзтеленъ миръ.
Двете воюващи страни, обаче, си запазваха правото да за-
почнатъ военни действия, ако интересите имъ изискваха то-
ва, но само при условие, че тази отъ страните, коятс поже­
лае да наруши примирието, е длъжна четири дена по-рано
да уведоми противната за намерението си. Това обстоятел­
ство разбира се, налагаше на нашата армия да бжде готова,
предъ видъ недоверието, което изобщо хранеше българскиятъ
народъ спрямо турците, които можеха въ всеко време,
следъ като се подготвятъ, да пожелаятъ да нарушатъ при­
мирието, което се и подозираше и което може би беше и
техната крайна цель.
Новината за сключване на примирието полкътъ, както
се каза по горе, научи въ гр. Софлу на 21, поемврий. Изпит­
вайки силно чувството на гордость, като победители, Рилци
до късно презъ нощьта въ квартирите си разменяха мисли
при най весело настроение за съобщеното имъ дпесъ важно
и радостно събитие, Отъ този день въ тф.хкото въображение
се рисуваше вече свършела на войната и завръщането имъ
по домовете, гдето съ нетърпение ги очакваха техните ми-
ли и близки. По случай сключеното примирие Негово Ве­
личество Царьтъ бЬ отправили следната заповеди къмъ
армията:

ВИСОЧ 4ЙШ4 ЗЛПОБ БДЬ

по

ДЕЙСТВУЮЩДТА АРМИЯ

№ 35

гр. Лозенградъ. 29. ноемврий 1912. година.

Офицери, подофицери и войници,

Съ сключването на примирието първиятъ периодъ
огь войната съ Турция се свърши. Като се повръщамъ

къмъ недазното минало, не мога съ чувство на особена
гордость и признателность да не си спомня за славни-
те д^ла, които Вие извършихте. България на вечни вре­
мена ще пази паметьта на падналите герои, Ваши братя,
а на Васъ, останали между живите храбреци, настояще­

то и бждещите поколения ще извиятъ лаврови венци.
Сега възползувайте се отъ почивката, за да се пригот-
виге за нови усилия, въ какъвто случай не се^ съмня-