Page 62 - istorija_rilci

— 63 —

(Пелембергь), като се свърза съ заставите и резерва на 4.
дружина въ Булгуръ чрезъ телефонъ.
Въ гр. Малградъ останаха да квартируватъ 1. и 3, дружи­
ни, нестроевата рота и музикантската команда, които изпол­
зуваха заминаването на 2. и 4, дружини и заеха КЕартиритЪ
имъ за по-удобно разположение и изборъ на по-добри квар­
тири. Още отъ 13. декемврий тия дружини, паредъ съ из­
пълнение на гарнизонната, домакинска и други служби, за­
почнаха ежедневно сутрини и с.педъ пладне да произвеждатъ
строеви занятия. НлчалствуващитЪ лица отъ дружините, ко­
ито б%ха въ охранение, кекто и тия, които бЕха по-назадъ,
често правеха обиколки по охранителната линия и даваха ин­

струкции за охраната, размествания на частите и начините
за действие въ случай па стълкновение съ противника.
Времето, доста влажно и студено, ставаше отъ день
на день все по-лошо и по-лошо. Започна да вали дъждъ,
който се превръщаше въ тия балкански чукари често и па
снажни виелици. Тягостьта отъ лошото време се сссбско
чувствуваше отъ войниците отъ охранителната линия, разполо­
жени въ землянки и въ малки, неудобни и полусъбсрени бе­
дни населени пунктове, въ по-гол"Ьмата си часть напустнати
отъ населението.
Дните се нижеха единъ по единъ все така скучни и
неопределени по причина на дългото протакане на прегово­

рите за сключване на мира въ Лондонъ, които, по всичко
изглеждаше, че нема скоро да се свършагь Слуховете, че
турците нематъ сериозни намерения да сключатъ миръ, а
само протакатъ преговорите съ цель да се подготвятъ на­
ново ца воюватъ, огъ день па день ставаха все по-настой­
чиви и по-достоверни. Не беше се минало много време отъ
както бЕха започнали да се пръскатъ горните слухове, ето
чз се получи и официално потвърждение на техъ, Глзвноко-
мандуващиятъ бЬше отправилъ следната запоьедь по ар­
мията, която требваше да се доведе до знанието и да се
разясни предъ всички офицери и войници:

по
ДЕЙСТВУВАЩАТА АРМИЯ

№ 68.

гр. Лозенградъ, 13, декемврий 1912. год.

Офицери, подофицери и войници,

Отъ хода на преговорите за мира става явно, че
противникътъ не желае да отстъпи нито педя отъ зе­
мята, която нашето победоносно оржжие зае. Той иска