Page 81 - istorija_rilci
P. 81

- 82 -


                 грамадните снаряди на която издигаха нависоко цЬли стълбо­
                 ве отъ камъни и пръсть, които съ големъ тр^съкъ се                               из-
                 сипваха върху нашите защитници на позицията. Беше на­
                 станали такъвъ адъ, който просто не можа да се опише.
                 Положението, въ което се намираше ожесточената борба,
                 която се водеше отъ двете страни, беше така сериозно, че
                 никой не можеше да каже ниго да предполага, къде именно
                 ще се наклони успеха.
                        Въ тази ужасна борба Рилци твърдо и непоколебимо
                 стояха на позициите си срещу адския огънь на турцитЪ, го­
                 тови до единъ да измратъ, но да не отстъпятъ нито крачка
                 отъ местата си. Те нито за моментъ оставаха длъжни на
                 противника, когото непрекъснато косиха съ своя точенъ вих-
                 хровъ огънь и не му дадоха ни крачка да напредне особено
                 къмъ десния флангъ повече отъ напуснатата отъ насъ мо­
                 гила, за което имъ благоприятствуваше и обстоятелството, че
                 къмъ този флангъ не беше паднала никаква мъгла. Времето,
                 тягостно и мъчително, вървеше бавно. Наближаваше обЪдъ.
                 Положението предъ левия участъкъ на бригадата (22. п. Тра­

                 кийски полкъ) и центъра (левия флангъ на 2. дружина                             отъ
                 полка) започна да става критическо. Настъплението  иа тур-
                 ците къмъ тази часть отъ позицията, прикрито  отъ гъстата
                 мъгла, беше извънмерно стремително, може да се каже  поч-
                 ти бЪсно. ТЕ беха успали да отблъснатъ н^кси отъ  части-
                 тЬ на 22. п. Тракийски полкъ и да заематъ чифлика Доганъ
                 Асланъ. Въ центъра — десния флангъ на 22. п. Тракийски
                 полкъ и левия !!а нашата 2. дружина, точно предъ фронта
                 на острозьрхата могила „Севри тепе", те беха се доближили
                 на 60 — 70 крачки отъ окопите и бЪха успЕли на близко
                 разстояние, на хребета, да изкаратъ картечници, които косТха
                 нашите редове. ВьпрЕки това, Рилци съ безподобенъ геро-
                 изъмъ и себеотрицание отстояваха твърдо на позициите си.

                        Виждайки това тежко и критическо положение                           ксман-
                 дирътъ на бригадата, полковникъ Митовъ, който стоеше
                 твърдъ и неустрашимъ въ първата линия наредъ съ борци­
                 те отъ верпгитЬ, прати бърза заповТдъ на командира на пол­
                 ка, полковникъ Мановъ, да настъпи съ десния си флангъ
                 напредъ, като вземе и една отъ близкостоящитЪ батареи да
                 го придружава. Беше 12 часа по сбъдъ, когато б!з получена
                 горната заповеди. Командирътъ на полка даде веднага бърза
                 заповеди на командирите на 1. и 3. дружини да залочнатъ
                 немедлено да настъпватъ съ посока къмъ пресечената  мо-
                 гила, като съобщи на последния, че при настъплението ще
                 го придружава 1. скорострелна батарея на майоръ Венеди-
                 ковъ. Едновременно съ това беше изпратена напредъ за дей­

                 ствие съ дружината си единствената полкоез подръжка — 9.
                 рота, така че полкътъ остана безъ подръжка.
                        Настъплението на двете дружини започна къмъ 1 ч. сл,
                 пл. То се ръководеше лично отъ командира на полка, пол-
   76   77   78   79   80   81   82   83   84   85   86