Page 86 - istorija_rilci

- 87 -

мъглата. Пехотниятъ огънь, както и тоя на нашата артиле­
рия, бЕше повече на посока по причина на гжстата и непро­
гледна мъгла. Благодарение на тази мъгла, турцитЕ къмъ 1
ч. сл. пл. бЕха успали да се приближатъ до предния пунктъ
на 8. рота и да го заематъ. Този пунктъ се заемаше отъ
взводния подофицеръ на 3. взводъ Лазовъ и спомагаше да
се обстрелва мрътвото пространство предъ позицията.
Когато турцитЕ се добраха до този отъ голЕмо значе­
ние за отбраната преденъ пунктъ, тЕ изкараха на него и кар­
течници и започнаха усилено да обстрелватъ продолно пози­
цията на 7. рога, положението на която ставаше критическо.
Схващайки затруднителното положение на дружината си,

подполковникъ Жабински дзде заповЕдь нгнсво да се заеме
този пунктъ. ОпититЕ, които взводниятъ подофицеръ Лазовъ
направи па два пжти да си възвърне пункта обратно, не мо­
жаха да успЕятъ. Положението на рогитЕ отъ минута на ми­
нута ставаше все по-обезпокоително и по-обезпокоително. За
да се противопостави съ по-голЕма сила на бЕсния напоръ
на турцитЕ, които отъ мъглата не се виждаха, а се чуваше
рева на тЕхното „юрушъ“, командирътъ на 2. дружина под­
полковникъ Жабински даде заповЕдь на подръжката, 5. ро­
та на капитанъ Тодоровъ Пенко, да излезе на линията на ве-
ригитЕ. Ротата веднага излезе на предната линия и зае при-
готвенитЕ отъ по-рано окопи между б. и 8. роти. Едновре­
менно съ това той даде заповЕдь на командира на 8. рота
да си възвърне чрезъ контъръ атака изгубения преденъ
пунктъ.

Къмъ 2 У а ч. сл. пл. боятъ бЕше вече въ най-голЕмия
си разгаръ. 1, рота на капитанъ Касаповъ и дветЕ картечни­
ци подъ командата на капитанъ Стоилковъ съ своя чее тъ и
убийственъ огънь не позволяваха на противника да напредне
къмъ чифлика „Кору“, ТЕ разпръскваха съ огъня си турски-
тЕ вериги, които отъ време на време се забелязваха въ мъ­
глата, че искатъ да се промъкнатъ въ чифлика. ДветЕ наши
картечници непрекжснато обстрелваха въ флангъ и всички
турски сгжстени части, които бЕха плъзнали по хребета съ
фронтъ къмъ 2. дружина и коию се забелязваха при про­
ясване на мъглата.
Командирътъ на 2. дружина, подполковникъ Жабински,
виждайки застрашителното положение предъ фронта на дру­
жината му отъ напора на турцитЕ, ни за минута не се раз­
колеба. Обхождайки твърдо и самоувЕрено веригигЕ на ро-
тигЕ, той даде изрична заповЕдь на войницитЕ, че иито
крачка назадъ нЕма да се отстжпва и че угарътъ съ ножъ ще
се посрещне па тази позиция. „Който отстжпи, казваше той,
ще бжде застрелянъ, а който ме види да отстжпвамъ, той
дз ма засграля!“ На безпо холстзиею па артилеристите, кои го
се боеха за орждията си, той отговаряше: „Ни помисъль за